Библия: Разлика между версии

[[Танах|Еврейската Библия]], известна като [[Танах]], съдържа 24 книги, разделени на три части: петте книги от [[Тора]] („учение“ или „закон“), [[Невиим]] („пророци“) и [[Кетувим]] („писания“). Първата част от християнската Библия е [[Стар Завет|Старият Завет]], който съдържа като минимум тези 24-те книги от [[Танах|Еврейската Библия]], като ги разделя на 39 книги и ги подрежда по различен начин. [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и Източнохристиянскитеизточнохристиянските църкви включват също като част от канона на [[Стар Завет|Стария Завет]] някои [[второканонични]] книги и пасажи. Втората част от Библията е [[Нов Завет|Новият Завет]], който съдържа 27 книги: четирите канонични [[Евангелие|евангелия]], „[[Деяния на апостолите]]“, 21 послания (или писма) и книгата „[[Откровение на Йоан|Откровение]]“.

Библията е разделена на глави през 13-ти век от [[Стефан Лангтон]], а на стихове – през 16ти16-ти век от френския печатар [[Роберт Естиен]]. В днешно време Библията обикновено се цитира по книга, глава и стих. Библията има средни годишни продажби от 25 млн копия и е оказала влияние върху литературата и историята, особено на [[Запад]]а, където е първата масово отпечатана [[книга]].

Българската дума ''Библия'' е от латинската дума biblia, която е същата и на [[средновековен латински]], и [[старолатински]], и произлиза от думата за „книги“ на [[койне]] гръцки – τὰ βιβλία (ед. ч. βιβλίον, ''библион'').

[[Средновековие|Средновековната]] латинска дума biblia е съкращение от biblia sacra – „свята книга“, докато biblia на [[гръцки]] и [[старолатински]] е среден род, множествено число (ед. ч. bibliorum). Постепенно се стига дотам да се счита за съществително в женски род, единствено число (biblia-> bibliae) в [[средновековния латински]]. Така думата става известна в единствено число в средите на [[Западна Европа]]. Латинското biblia sacra – „святи„свети книги“ се превежда на гръцки с τὰ βιβλία τὰ ἅγια, ''та вивлиа та агиа'' – „светите книги“.

Думата βιβλίον сама по себе си има буквално значение на „[[хартия]]“ или „[[свитък]]“ и започва да се използва редовно за „[[книга]]“. Тя е умалително на βύβλος, вивлос, „[[египетски папирус]]“ (вероятно произлиза от името на [[Финикия|финикийското]] морско пристанище [[Библос]], известен още като [[Гебал]], откъдето египетските [[папирус]]и са били изнасяни за [[Гърция]]). Гръцкото ta biblia (букв. „малки книжки от папирус“) е израз, който [[Гръцки юдеи|гръцките юдеи]] използвали, за да опишат своите свещени книги ([[Септуагинта]]та). Християнската употреба на понятието може да се проследи от 223 г. сл. Хр. Библейският учен [[Ф. Ф. Брус]] отбелязва, че [[Йоан Златоуст]] изглежда е първият писател, който използва гръцката фраза ta biblia („книгите“), за да опише едновременно [[Стар Заветзавет|Стария]] и [[Нов Заветзавет|Новия Заветизавети]] заедно ([[Проповеди върху Матей|Проповеди върху „Матей“]]. Между 386 г. и 388 г.).

== Наименованията „Стар Завет“завет“ и „Нов Завет“завет“ ==

Според Библията, централно събитие в историята на еврейския народ, на Израел, е синайскиясинайският ''завет'' (съюз) ([[Изход (Библия)|Изход]], 24:1 – 8). Под неговия знак протича цялата по-късна история на този народ, за него се пее в [[псалм]]ите, за него говорят пророците. В Новия завет [[Исус Христос]] се явява онзи, който по пророчеството на [[Книга на пророк Еремия|Еремия]] (31:31) ще направи Нов завет. По-точното наименование би било ''съюз'', но по традиция се използва ''завет''.

Библията е най-печатаната и най-разпространената книга в света. Според данни от 2008 г. съществуват цялостни преводи на 451 езика и частични преводи на 2&nbsp;479 езика.<ref> [http://www.weltbibelhilfe.de/fileadmin/user_upload/material/BR_02_09.pdf Bibelreport, Ausgabe II, 2009, S. 7] (Deutsche Bibelgesellschaft)</ref> Разпространението на Библията в световен мащаб се осъществява от различни международни организации.

=== Стар Заветзавет ===

Книгите, които съставят християнския [[Стар Заветзавет]], се различават при [[Римокатолическа църква|Католическата]], [[Православна църква|Православната]] и [[Протестантство|Протестантските]] църкви, като [[Протестантство|протестантското]] движение приема само онези книги, които съставляват [[Танах|Еврейската Библия]], докато [[Римокатолическа църква|католиците]] и [[Православна църква|православните]] имат по-големи [[канон]]и. Някои групи считат, че дадени преводи са [[боговдъхновен]]и, сред които най-често са гръцката [[Септуагинта]], арамейската [[Пешита]] и английската версия на [[крал Джеймс]].

Новият завет е сборник от 27 книги с четири различни жанра християнска литература: четири евангелия, докладът от „Деяния на апостолите“, двадесет и едно послания и „Откровение“ на Йоан). [[Иисус Христос]] е централната фигура, Новият завет предполага, че вдъхновението е като в Стария Заветзавет (2 Тиморей 3:16). Почти всички християни признават Новия завет за канонично писание. Книгите на Новия завет са подредени различно в традицията на римокатолицизма и протестантството, както и в славянската източноправославна традиция, сирийската традиция и етиопянската традиция.

Събитията от библейската история се случват на територия, която обхваща почти целия древен Близък изток: Месопотамия, Египет и най-вече – от 13 век пр.н.е. – Палестина, наречена така от [[филистимци]]те. В Библията тази страна се нарича [[Ханаан]], според името на старото коренно население, след това става известна като ''Израилева Земяземя'', ''Света земя'', ''Обещана земя'' (''Обетована земя'') и накрая – ''Юдея'' по главната област със столица Йерусалим, която до 587 пр.н.е. (преди Навуходоносор) и от [[350 пр.н.е.]] до [[70]] г., по време на римското владичество запазва известна самостоятелност.

И макар Дамаскините, сборници с разнообразно съдържание от XVII и началото на XIX в., които включват в себе си и големи части от Евангелията, са били най-подходящата основа за изработването на библейски преводи на говорим български,<ref>Попруженико 1902: 5</ref> първите опити да се преведе и издаде Свещеното писание на новобългарски пряко или косвено са свързани с работата на Британското и чуждестранно библейско дружество ([[en.wikipedia.org/wiki/BFBS|БЧБД]]), основано през 1804 г. с цел разпространение на Божието Слово без да е съпътствано от бележки или коментари, и Руското библейско дружество (РБД), основано през 1813 “единственог. „единствено за издаване на Стария и Новия Заветзавет на чуждите езициезици“.<ref>По -късно, заедно с БЧБД, за издаването на Библията на български принос има и Американското Библиейскобиблейско Дружестводружество ([http://en.wikipedia.org/wiki/American_Bible_Society АБД])</ref> Като основната причина първите издания да са направени от хора извън пределите, населявани основно от българи, е фактът, че в Румъния и Русия има православни патриарси, загрижени за българите в техните територии.

Библейската книга „[[Второ послание към Тимотей]]“ казва, че „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). [[Християнство|Християните]] вярват, че Библията е вдъхновеното слово на [[Бог]], че [[Бог]] чрез [[СвятияСветия Дух]] се е намесил и повлиял на думите, вестта и съставянето на Библията. За много християни Библията е непогрешима и няма грешки по отношение на [[вяра]]та и практикуването ѝ. По отношение на достоверността на Библията за исторически и научни теми има разединение между християните в начина, по който я възприемат. Във връзка с това едно различно убеждение е, че Библията е непогрешимо Слово на [[Бог]], без грешка в никой аспект, изговорено от Бог и записано в неговата перфектна форма от хора. Сред тези широки вярвания има много учени на [[херменевтика]]та. Библейските учени твърдят, че дискусиите върху Библията трябва да се базират на своя контекст в историята и едва след това в контекста на съвременната култура. [[Фундаментални християни|Фундаменталните християни]] са асоциирани с доктрината за библейската буквалност, според която Библията е не само непогрешима, но значението на текста е ясно на обикновения читател.

Основният библейски текст за ранните християни е бил [[Септуагинта]]та. В допълнение [[Еврейска Библия|Еврейската Библия]] е преведена на няколко други езика. Преводите са били направени на [[сирийски]], [[коптски]], [[гийз]] (етиопски) и [[латински]], наред с другите езици. Латинският превод е исторически най-важният за църквата на Запад, докато гръцкоговорящият Изток продължил да използва преводите на [[Септуагинта]]та на [[Стар Завет|Стария Заветзавет]] и не е имал нужда от превод на [[Нов Завет|Новия Заветзавет]].

[[Папа]] [[Дамасус I]] събира първия списък с книги на Библията на [[Съвета в Рим]] през 382 сл. Хр. Той назначава Джером да изготви надежден и последователенлогично логическипоследователен текст, като преведе оригиналните гръцки и еврейски текстове на латински. Този превод станал известен като Латинската [[Вулгата]] и през 1546 г. на [[Събор в Трент|Събора в Трент]] е обявен от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] за единствената автентична и официална Библия за латинската [[литургия]].

От времето на Протестантската реформация са направени библейски преводи на множество езици. Библията продължава да бъде превеждана на нови езици, основно от християнски организации като „Уиклиф Библейскибиблейски Преводачи“преводачи“, „Мисия Нови Народи“народи“ и Библейското общество.

Значими версии на английската християнска Библия включват [[:en:New World Translation of the Holy Scriptures|Превод на новия свят на Свещеното пипсаниеписание]], [[:en:Douay-Rheims Bible|Дуай-Реймс]], [[:en:Revised Standard Version|Ревизираната Стандартна Версия]], [[:en:Authorized King James Version|Авторизираната Версия на крал Джеймс]], [[:en:English Standard Version|Английската Стандартна Версия]], [[:en:New King James Version|Новата Версия на крал Джеймс]] и [[:en:New International Version|Новата международна версия]].

==== На Mорзоватаморзовата Aзбукаазбука ====

БиблиятаПревод и транскрипция на MорзоватаБиблията Aзбука преводна иморзовата транскрипцияазбука е направен през 2015 г. от Доротея Асенова Трифонова.