Стар завет: Разлика между версии

'''Старият Заветзавет''' (според българоезичната традиция '''Ветхий Заветзавет''')<ref>[http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible.xml Библия на официалната страница на Българската православна църква]</ref> е първата от двете (наред с [[Новия завет]]), по-стара част от християнската [[Библия]], включваща древното еврейско Свещено писание ([[Танах]]) - – общ свещен текст на юдаизма и християнството. Книгите на Ветхия Заветзавет са писани в продължение на 1100 години - – в периода от ХІІІ в. до І в. пр. Хр.

Според най-старите християнски традиции, запазени в [[православие]]то и утвърдени на [[Трулски събор (691)|Трулския събор]] през VІІ в., Ветхият Заветзавет се състои от 50 книги (39 канонични и 11 неканонични), сред които [[Битие (Библия)|Битие]], [[Изход (Библия)|Изход]], [[Левит (Библия)|Левит]], [[Числа (Библия)|Числа]], [[Второзаконие]], [[Книга на Исус Навин]], [[Книга Съдии Израилеви]], [[Рут (Библия)|Рут]], четирите книги [[Царства]], двете книги [[Паралипоменон]], трите книги на пророк [[Ездра]], [[Книга на пророк Неемия]], [[Книга Естир]], [[Йов]], [[Псалтир]], [[Притчи Соломонови]], [[Еклисиаст]], [[Песен на песните]], [[Книга на пророк Исая]], [[Книга на пророк Йеремия]], [[Книга на пророк Йезекиил]], [[Книга на пророк Даниил]], Книга на пророк Осия, Книга на пророк Иоил, Книга на пророк Амос, Книга на пророк Авдий, Книга на пророк Йон, Книга на пророк Михей, Книга на пророк Наум, Книга на пророк Авакум, Книга на пророк Софоний, Книга на пророк Агей, Книга на пророк Захария, Книга на пророк Малахия, Книга на Товита, Книга Иудит, трите Книги Макавейски, Книга Премъдрост Соломонова, Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, Послание на Йеремия и Книга на Пророк Варуха.

В епохата на [[Реформацията]] в Западна Европа [[протестантство]]то радикално променя възгледите си за каноничността и авторитета на библейските книги. През 1534 г. [[Мартин Лутер]] издава Библия, която включва в Стария завет само 39-те книги според юдейския канон. Останалите 11 книги получават в протестантската традиция названието ''[[апокриф|апокрифи]]и'', което в източнохристиянската традиция се използва за много по-късно възникнала християнска литература (от ІІ в. пр. Хр. до І в.)

С изключение на [[свитъците от Мъртво море]] всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград ([[Кодекс Ленинграденсис]]), написан в [[916]] г. от н. е. Други прочути копия на еврейската Библия са [[Кодекс Лаудианус]] в [[Оксфорд]], от [[10 век|10-и]] век, съдържащ почти целия Стар Заветзавет, Кодексът Бен Ашер от [[Халеб]] ([[Алепо Кодекс]])<ref>[http://www.sacred-books.com/index.php?pid=&language=8&version=21 Кодекс Бен Ашер от Халеб (Aleppo Codex)]</ref> от 10-и век и др. които се намират в различни колекции и библиотеки.