Уикипедия

Мерсия Макдермот: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
връщане на думите на една м....
Ред 20:
}}
 
'''Мерсия (Мърша) Макдермот''' ({{lang-en|Mercia McDermott}}<ref>Английското произношение на името е ''Мърша Макдърмът''.</ref>) е [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британска]] [[историк|историчка]] и [[писател]]ка, чуждестранен член на [[Българската академия на науките]] от 1987 година<ref>[http://www.bas.bg/събрание-на-академиците-и-член-кореспондентите/чуждестранни-членове Чуждестранни членове на БАН] на сайта на БАН.</ref> и [[доктор хонорис кауза]] на [[Софийския университет]] от [[2007]] година.
 
== Биография ==
Ражда се в семейството на [[хирург]] и [[учител]]ка. През [[1948]] г. завършва [[руски език|руска]] [[филология]] в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. През [[лято]]то на [[1947]] г. с група английски студенти отива на [[бригада]] в бивша [[Югославия]], където за първи път установява контакти с българи, сред които с поета [[Павел Матев]].
 
През 1947 г. Мерсия за пръв път гостува в [[България]], на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на ЖП линията [[Перник]] - – [[Волуяк]]. През [[1948]] г. се връща, вече за да участва в Международната младежка бригада на [[язовир]] „[[Копринка (язовир)|Георги Димитров]]“, днес „Копринка“. Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането си в Англия. През [[1952]] г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, понастоящем доктор по [[атомна физика]].
 
От [[1962]] до [[1989]] г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През [[1963]]-[[1979]] г. преподава в [[Първа английска езикова гимназия|Английската гимназия]] в [[София]]. След това (до [[1989]] г.) води курс по „Национално-освободителното движение в [[Македония (област)|Македония]]“ към Историческия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]].
Ред 35:
* ''The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria)'', Allen and Unwin, 1967{{Br}}Втората и&#768; и най-известна книга, свързана с България, е за [[Васил Левски|Левски]], „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на [[български език|български]] от [[Иван Градинаров]] през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
* ''Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev)'', Journeyman Press, 1978{{Br}}През 1978 г. излиза изследването и&#768; за [[Гоце Делчев]], „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.
* ''For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky)'', Journeyman Press, 1988{{Br}}Следва трудът и&#768; за [[Яне Сандански]], „За свобода и съвършенство“, Наука и Изкуство, 1987 - – преведен от [[Веселин Измирлиев]].
* ''Bulgarian Folk Customs'', Jessica Kingsley Publishers, 1998{{Br}}В края на 20 век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно [[религия|религиозни]], семейно-битови, трудови и други празници и [[ритуал]]и, включително народни музикални инструменти, вярвания, [[суеверие|суеверия]] и прочее.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мерсия_Макдермот“.