Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| основан =
| номер = [[Файл:Opoznai-bg.gif|25px]] '''96.''' Голяма базилика в Плиска{{Br}}[[Национален историко-археологически резерват „Плиска“]]
| почивни-лятно = Безаприл – октомври <br>9.00 – 20.00 ч.<br>без почивен ден
| почивни-зимно = Безноември – март <br>9.00 – 17.00 ч.<br>без почивен ден
| директор = Даниел Руменов
| адрес = гр. Плиска, област Шумен
| карта = България Плиска 2
| карта-описание = Местонахождение край Плиска
| страница = [https://www.facebook.com/pliska.museum?fref=ts pliska.museum]
}}
[[Файл:Old Basilica in Pliska Reconstruction.JPG|мини|вляво|Макет на Голямата базилика в Историческия музей в Плиска]]
 
'''Голямата базилика''' в [[Плиска]] е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски [[дворец]] и [[манастир]], разположен край [[Национален историко-археологически резерват Плиска|Националния историко-археологически резерват „Плиска“]].
 
Според историческия музей в [[Шумен]] преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-[[аязмо]]. [[Павел Георгиев]], участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. [[Енравота|Боян Енравота]], екзекутиран за предателство към отечествените традиции от брат си кан [[Маламир]] около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България цар [[Борис I]] (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.
 
[[Файл:Old Basilica in Pliska Reconstruction.JPG|мини|вляво|Макет на Голямата базилика в Историческия музей в Плиска]]
Друга теория обаче, която е на арх. Бояджиев, звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските канове. След [[покръстване]]то е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че досега не е бил откриван мавзолей на български кан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.