Отваря главното меню

Промени

м
[[File:Nouvelle-France map-fr.svg|thumb|300px|Карта, показваща владенията през 1750 г. на Великобритания (розово), Франция (синьо) и Испания (оранжево) в съвременна Канада и Съединените щати]]
 
Северна Америка източно от р.река Мисисипи в значителна степен се претендира от Великобритания или Франция, въпреки че значителни части територия, особено между [[Мисисипи]] и [[Апалачи]]те се претендират и контролират от индианцииндианците. Френското колониално присъствие е най-голямо в долината на р.река [[Сейнт Лорънс]] с население също в [[Акадия]] (днешен [[Ню Брънзуик]]), Ил Роял (днешен о. [[Кейп Бретон]]) и [[Ню Орлиънс]], седалището на френската провинция [[Френска Луизиана|Луизиана]], чиито претенции покриват по-голямата част от басейна на р. Мисисипи, включително басейна на р.река [[Охайо (река)|Охайо]]. Французите поддържат мрежа от търговци на кожи, която прониква дълбоко в претендираните от тях територии, но обикновено не предявяват териториални искания срещу племената там.
 
Британските колонии обхващат източните бряг на континента от [[Джорджия]] на юг до [[Нова Скотия]] и [[Нюфаундленд]] на север.<ref>Francis D. Cogliano, Revolutionary America, 1763- – 1815: A Political History (2008) p 32</ref> Много от по-старите колонии имат териториални претенции, които се простират произволно на запад, тъй като обхватът на континента е непознат по времето, когато са им дадени техните провинциални харти. Техните центрове на население се намират в близост до брега, но те имат растящи населения и британските търговци на кожи и селища се разширяват навътре към и в крайна сметка през [[Апалачи]]те. Нова Скотия, пленена от французите по време на [[Война на кралица Ан|Войната на кралица Ан]] през 1713 г. все още има значително френскоговорящо население, базирано най-вече по бреговете на Залива Фънди и протока Нортъмбърланд. Великобритания също предявява иск за Рупъртс ленд, където са установени селища на колонията [[Хъдсън (залив)|Хъдсън Бей]], за да се търгува с местните индианци.
[[File:Iroquois western goods.jpg|thumb|300px|Ирокези, търгуващи с европейци (1722)]]
 
Между французите и британците, големи региони се доминират от местни племена. На север микмак[[микмаки]] и [[абенаки]] все още контролират части от Нова Скотия, Акадия и източните части на френската провинция Канада и днешен [[Мейн]]<ref>Jennings, pp. 9, 176</ref>. [[Ирокези|Ирокезката конфедерация]] доминира значителна част от днешен Горенсеверен Ню Йорк и Охайо Кънтри (страната Охайо), въпреки че Охайо Кънтри също включва населения от делауеър[[делавари]], шауни[[шоуни (племе)|шоуни]] и [[минго]]. Тези племена са формално под ирокезки контрол и са ограничени от тях във властта да сключват споразумения<ref>Anderson (2000), p. 23</ref>. По на юг вътрешността се доминира от племената катауба[[катоба]], крийк[[крики]], чоктау[[чокто]] и [[чероки]]<ref>Jennings, p. 8</ref>. Когато избухва войнавойната французите използват също търговските си връзки, за да набират войници от племената в западните части на региона на [[Големите езера]] (район, който не е директно подложен на конфликта между французите и британците) включително хурон[[хурони]], [[мисисауга]], оджибва[[оджибве]], [[уинебаго]], [[потаватоми]]. Британците се поддържат във войната от ирокезите и от чероките, докато различия не предизвикват Англо-черокската война през 1758 г. През 1758 г. Пенсилванското правителство успешно преговаря Ийстънския договор, в който на голям брой племена от Охайо Кънтри се обещава неутралитет в замяна на териториални концесии и други съображения. Повечето други северни племена вземат страната на французите, техният основен търговски партньор и доставчик на оръжия. Племената крийккрики и чероки стават цел на дипломатически усилия от страна на французите и британците за поддръжка или неутралитет в конфликта. Не е необичайно индивиди или малки групи да участват „от другата страна“ на конфликта от формално преговорените споразумения.
 
Присъствието на Испания в източна Северна Америка е ограничено до провинция Флорида, тя също контролира [[Куба]] и други територии в [[Западните Индии]], които стават военни цели в Седемгодишната война. Населението на Флорида е относително малко, доминирано най-вече от селищата Св. Августин и [[Пенсакола]].
 
В началото на войната няма френски редовни армейски части в Северна Америка и има малко британски части. [[Нова Франция]] се отбранява от около 3000 морски пехотинци (''troupes de la marine''), роти от колониални редовни части (някои от които имат значителен боен опит в гористи местности) и също призовава за подкрепа от опълченията при необходимост. Британските колонии свикват опълченски роти за разправяне с индиански опасности при необходимост, но нямат редовна армия. [[Вирджиния]], с по-голяма граница, има няколко британски редовни роти. Колониалните правителства също са свикнали да оперират независимо едно от друго и от правителството в [[Лондон]], ситуация, която усложнява преговорите с индианците, чиито територии обхващат територии, претендирани от многобройни колонии и след началото на войната с Британската армия, когато нейните лидери се опитват да наложат ограничения и искания на колониалните администрации.
 
Историците оценяват колониалното английско население на 1 500 000, а френското на 75 000 през 1750 г.