Разлика между версии на „Шишмановци“

м
редакция без резюме
м (Езикови уточнения и печатни грешки)
м
== Управленската катастрофа ==
{{основна|Битка при Велбъжд}}
Прекомерните царствени щенияамбиции на Михаил Шишман го водят до жестока загуба на бойното поле край средновековния [[Велбъжд]] (днес на полето между кюстендилските села [[Копиловци]] и [[Шишковци]] и северно от височината с църквата на нея с името [[Спасовица]]). Михаил Шишман се заканил на [[Стефан Дечански]], да сложи царствения си престол в средата на владеените от него тогава [[западни български земи]]. Коварно измамен, с решителната инициатива на [[Стефан Душан]] с помощта на [[каталунска компания|каталунската компания]] или на алемански [[катафракт]]и, Михаил Шишман загива от раните в битката си, въпреки намесата на елитната му татарска гвардия. Михаил Шишман съвсем целенасочено семантично и символично е потребан в манастира в [[Свети Георги (Старо Нагоричане)]], според трактовката от намерен надпис. Този манастир е основан от византийския император [[Роман IV Диоген]] около 1070 г. и е посветен на един от общо четиримата последователи и сподвижници на [[Свети Иван Рилски]] – [[Прохор Пчински]]. Съпруга на Роман Диоген е [[Анна Алусиан]], посредством която Стефан Дечански и Стефан Душан се явяват преки потомци на [[комитопули]]те. Освен това, те двамата са и преки наследници на предходните две търновски династии, които управляват западните български земи по това време – първия само на [[Тертеровци]], а втория и [[Смилец]]. Войската на Стефан Дечански и Стефан Душан е предвождана от воеводата [[Хрельо]].
 
След победата си във велбъждката битка, Стефан Дечански издига на височината Спасовица църква, чийто основи си личат и до днес (виж [[Те ти, булка, Спасовден!]]), като Михаил Шишман е погребан или на Спасовица или в манастира посветен на Свети Георги в Старо Нагоричане.
 
=== Последиците ===
За нещастие, иначе напористиятамбициозният Михаил, управлява само до 1330 г., когато пада в [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]]. При неговото управление и наследници продължава процеса на феодално раздробяване на българските земи, последвано през следващия век и от овладяването на [[българско землище|българските земи]] от [[османци]]те. Падането на старопрестолния Търновград в ръцете на [[османци]]те на [[17 юли]] [[1393]] г. е свързано с позорното напускане на града от последния владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]] цар [[Иван Шишман]], който е наричан вече само „господин“, т.е. нетитулован, както и между впрочем е вече само господин и [[Константин Драгаш]], явяващ се пряк предтеча на първия руски цар [[Иван Грозни]].
 
За произхода на династията се знае малко, като според повечето историци произлизат от [[кумани|кумански]] род. Към династията на Шишмановци спадат следните царе (по реда им на управление):
 
== Фружин ==
{{основна|Фружин}}
'''Фружин''' е син на последния търновски цар [[Иван Шишман]], вероятно от втория му брак със сръбкинята [[Драгана Хребелянович]], дъщеря на деспот [[Стефан Лазаревич]]. След падането на [[Никопол]] заминава в изгнание и живее в [[Унгария]] и [[Сърбия]].