Разлика между версии на „Георги Лозанов“

поправка на мъртви линкове, + ново предаване, + Категория:Фотография в България, + линк НАБИС, прерубрикиране
(поправка на мъртви линкове, + ново предаване, + Категория:Фотография в България, + линк НАБИС, прерубрикиране)
| име = Георги Лозанов
| име-оригинал =
| категория = културологфилософ
| описание = български медиен експерт
| портрет = Georgi-Lozanov-20090423-1.jpg
 
== Биография ==
=== Произход и образование ===
Георги Лозанов е роден на [[26 април]] [[1958]] година в [[София]] в семейството на архитектите [[Лозан Лозанов]] и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на [[Нова телевизия|НТВ]].
 
През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в [[Софийския университет]].
През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в [[Софийския университет]]. Работи в списание ''„Българско фото“'' между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник [[Култура (вестник)|''„Култура“'']] (от 1989) и главен редактор на списание [[Егоист (списание)|„Егоист“]] (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). <ref>Катерина Запрянова, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=156&aid=4113 „Георги Лозанов в Експериментът“], сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.</ref>
 
=== Кариера на журналист и медиен експерт ===
През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в [[Софийския университет]]. Работи в списание ''„Българско фото“'' между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник [[Култура (вестник)|''„Култура“'']] (от 1989) и главен редактор на списание [[Егоист (списание)|„Егоист“]] (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). <ref>Катерина Запрянова, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=156&aid=4113 „Георги Лозанов в Експериментът“], сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.</ref>
 
Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в [[Нов български университет]], [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кр. Сарафов“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Национална художествена академия|Националната художествена академия „Николай Павлович“]].
* от 2010: член от парламентарната квота и председател на [[Съвет за електронни медии|Съвета за електронни медии (СЕМ)]]. Подава оставка през 2016 г. един месец преди изтичането на мандата.
 
Колумнист на вестник [[Стандарт (вестник)|''„Стандарт“''Стандарт]] (1992-1995), вестник [[24 часа (вестник)|''„2424 часа“''часа]] (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).
 
От самото откриване на галерия СИБАНК (2008-2011 - галерия „Върхове“, след 2011 - „Credo Bonum“) е неин художествен консултант (2003-). <ref>[http://credo-gallery.bg/bg/about Галерия „Credo Bonum“ - за нас], сайт на галерия „Credo Bonum“.</ref>
 
От 22 януари 2017 г. започва свое авторско предаване по телевизия [[Bulgaria on Air]] - „Необичайните заподозрени“.<ref>[https://trud.bg/георги-лозанов-стартира-собствено-пр/ „Георги Лозанов стартира собствено предаване по Bulgaria ON AIR“], в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], 5 януари 2017 г.</ref><ref>[http://www.bgonair.bg/press/2017-01-05/georgi-lozanov-tarsi-neobichaynite-zapodozreni-po-bulgaria-on-air „Георги Лозанов търси „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR“], сайт на Bulgaria ON AIR, 5 януари 2017 г.</ref>
Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на [[електронни медии|електронните]] и [[печатни медии|печатните медии]], [[културология]]та, [[философия]]та, [[естетика]]та, литературната критика и [[изкуствознание]]то.
 
=== Участие в журита ===
Председател на журито на наградата [[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]] за съвременна българска художествена проза (2011).<ref>[http://nagrada.helikon.bg/2011/nagrada/283_zhuri.html Жури 2011], сайт на награда „Хеликон“</ref>
 
Член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“, организиран от фондация АСКЕЕР. <ref>[http://www.askeer.bg/index.php?id=1781 Георги Лозанов - член на журито на на наградата „Съвременна българска драматургия“], сайт на наградите „АСКЕЕР“</ref>
 
=== Обществена дейност ===
* Член на [[Съюз на българските журналисти|СБЖ]].
* Член-основател на граждански форум „Свободно слово“.
 
== Позиции ==
Поддържа дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.<ref>Георги Лозанов, [https://web.archive.org/web/20100524104736/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=488136 „Не вкарвайте културата в кюпа“], в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], 21 май 2010 г.</ref>
 
== Награди ==
* 2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество
 
== Библиография ==
== Книги ==
Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на [[електронни медии|електронните]] и [[печатни медии|печатните медии]], [[културология]]та, [[философия]]та, [[естетика]]та, литературната критика и [[изкуствознание]]то.
 
=== Авторски книги ===
* „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
* (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.<ref>Лиляна Караджова, [http://novinararchive.bgis/news/georgi-lozanov-v-simpatichen-tandem-s-pavel-kojchev_MzQwOTsyMA==.htmlkKAqA „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“], отзив във в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 25 октомври 2010 г.</ref>, <ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/17659 „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“], рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.</ref>
* „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)<ref>Йордан Велев, [http://www.mediapool.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8georgi-%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2lozanov-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0sabra-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5statiite-%D1%81%D0%B8si-%D0%B2v-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0sbornika-%D0%BC%D0%BE%D0%B5moe-%D0%B4%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BEdyasno-news178653.html „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“], рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.</ref>, <ref>Лилия Томова, [http://www.duma.bg/node/13982 „Мое дясно“ - реално, но последно“], рец. за в. [[Дума (вестник)|„Дума“]], бр. 95, 27 април 2011 г.</ref>, <ref>Атанас Ждребев, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/18480 „Медии, политика и истина в ''Мое дясно''“], рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.</ref>
 
=== Съставителство ===
* „Медии и митове“. (заедно с [[Орлин Спасов]]). София: УИ „Св. Климент Охридски”Охридски“ - ФЖМК, 2000, 408 с.<ref>Калина Мичева, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2141/medii.htm „Медии и митове“], рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.</ref>
* „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
* „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
 
== Източници ==
{{reflist|23}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.omda.bg/bulg/NEWS/personal/lozanov_g.htm Биография на Георги Лозанов на сайта OMDA]
* [http://www.public-republic.com/georgi-lozanov Георги Лозанов на сайта Public Republic]
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A(ALL)%2Cscope%3A(LSU_aricles+)&frbg=&vl(28101403UI1)=all_items&tab=default_tab&dstmp=1488534322377&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&vl(freeText0)=Георги+Лозанов&vid=NALIS_VIEW&fn=search От и за Георги Лозанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=139352031|LCCN=n2004041302|VIAF=51078099|ISNI=0000000071478555}}
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български арт критици]]
[[Категория:Фотография в България]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]