Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Отначало Ксеркс е ангажиран с потушаване на въстанията в Египет 484 пр.н.е. и Вавилон 484 и 482 – 1 пр.н.е. От 483 пр.н.е. Ксеркс насочва усилията си към подготовката на нов голям поход на запад, който да заличи провала на баща му Дарий I в предишната война срещу гърците.
 
== Гръко-Персийската война ==
{{Основна|Гръко-персийски войни}}
 
Когато Ксеркс и многочислената му армия преминават в Европа, превесът на силите е явно на негова страна. Той е сключил съюз с [[Картаген]], а някои от гръцките държави като [[Тесалия]], [[Тива (Беотия)]] и [[Аргос]] минават на негова страна. Настъплението на персите в Тракия, Македония и Северна Гърция е успешно и почти безпроблемно.
 
=== Похода в Гърция ===
{{Основна|Битка при Термопилите}}
Първото сражение между перси и гърци е в подножието на теснината [[Термопили]] (т. нар. „Горещи порти“) през август 480 пр.н.е.. Там армията на Ксеркс се сблъсква с няколкостотин [[спарта]]нци и [[Аркадия|аркадци]], предвождани от спартанския цар [[Леонид I]]. Гърците удържат за известно време прохода Термопили. Предател от гърците издава на персите, че има една овчарска пътека, по която могат да атакуват в гръб. Цар Леонид вижда, че битката е обречена и изпраща повечето от войниците у дома. Той самият остава да се бие заедно с 300 спартанци и отбранява прохода в продължение на три дни непрестанни боеве до смърт.
В началото на 479 пр.н.е. Ксеркс научава за избухналия бунт във [[Вавилония]], поради което се връща в Азия и оставя командването на своя приближен [[Мардоний]]. В заветната [[битка при Платея]], в [[Беотия]] (август 479 пр.н.е.), персийската армия търпи решаващо поражение от обединената армия на двата най-силни гръцки полиса – [[Атина]] и [[Спарта]], предвождана от [[Милтиад Младши|Милтиад]]. Персите биват разгромени от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия, а персийският генерал загива. Остатъците от персийската армия напускат Гърция. С това приключва втората Гръко-Персийска война.
 
== По-късно управление ==
Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като [[архетип]] на ориенталски деспот, жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги.
 
Опитът на Ксеркс да реформира корумпираната администрация, като назначава избрани от него чиновници, води до недоволство сред аристократите. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
 
== Външни препратки ==
*[http://www.livius.org/x/xerxes/xerxes.html Xerxes I] livius.org
*[http://www.iranchamber.com/history/xerxes/xerxes.php Xerxes (Khashayar Shah)]
*[http://www.ancient.eu.com/Xerxes_I/ Xerxes I] Ancient History Encyclopedia
 
== Източници ==
<references/>