Санстефански мирен договор: Разлика между версии

Санстефанският договор дава началото на [[Княжество България]]. Датата трети март е формализирана от парламента като дата за [[Ден на Освобождението на България от османско иго|национален празник на България]]. След като на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] през юни-юли 1878 г. Великите сили окончателно редуцират териториите на българската държава съгласно предварителните тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания, [[Българско землище|Санстефанска България]] се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите за години напред. Опитите за постигане на този идеал водят до [[Съединение на България|обединяването на Княжество България с Източна Румелия]], [[Балкански войни|Балканските войни]] през 1912 – 1913 г. и участието на България в [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].

 

 

Предаването от страна на Русия на Северна Добруджа на Румъния предизвиква протести на местното българско население, което в свой апел до руския император отбелязва, че с този акт се създават предпоставки за бъдещи българо-румънски раздори<ref>Попов, Жеко. Българите в Северна Добруджа 1878 – 1913, София 1993, с. 52</ref>. С него се появява т.нар. [[добруджански въпрос]] в българския национален въпрос. Придобиването на територии по десния бряг на [[Дунав]] от Румъния е една от предпоставките за бъдещите и&#768; стремежи към [[Южна Добруджа]].<ref>пак там., с. 486</ref> Замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа не е приета добре и от част от румънската общественост, поради заложените в анексията бъдещи конфликти с България<ref>Кузманова, Антонина. Румънските представи за българския характер на Добруджа през 1878 – 1940 година, Добрич 1992, с. 7</ref><ref>Из статия във вестник „Стяуа Ромънией“... в: „Българите в Румъния XVII-ХХ век. Документи и материали“, София, Академично издателство Марин Дринов, 1994, стр.207 – 209.</ref>.