Кръвен данък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска миниатюра]]
 
'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е периодично събиране в [[Османската империя]] на [[Християнство|християнски]] момчета, които са използвани в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] и на други държавни служби. За част от семействата това се превръща в трагедия, но не са малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца. Това се прави с оглед на големите перспективи за бъдещето им, свързани с получаване на образование и възможност за израстване в имперската администрация. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни, да си разменят децата при събиране на този данък със същите мотиви.<ref>Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, 1453—1924. John Murrey Publishers. 1995, p. 17, ISBN 978-0-7195-6880-0.</ref>
 
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (Истанбул)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36 – 40}}</ref>
Ред 9:
След отнемане момчетата се изпращат в определени за тях центрове в Цариград, Галата и [[Одрин]]. Те се [[Обрязване|обрязват]] и получават [[ислям]]ско възпитание. Разделят се на 2 групи – [[ишоглан]]и и [[аджемоглан]]и. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари.<ref name="снегаров"/>
 
Кръвният данък се счита от балканските народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него.<ref name="снегаров"/> ПоследнотоНе споменаванеса малко и случаите на доброволно предаване на християнски деца от родителите им. Това се прави с оглед на големите перспективи за набиранебъдещето им, свързани с получаване на образование и възможност за израстване в имперската администрация. Често, бедни мюсюлмани предлагат на съседите си християни, пода девширмеси серазменят отнасядецата къмпри началотосъбиране на 18-титози векданък със същите мотиви.<ref>Philip Mansel. Constantinople, City of the World’s Desire, 1453—1924. John Murrey Publishers. 1995, p. 17, ISBN 978-0-7195-6880-0.</ref>
 
Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на 18-ти век.
 
== Вижте също ==