Разлика между версии на „Пелопонес“

м
Премахнати редакции на 2A02:587:280F:DD00:B125:4AB2:EB4F:FC7C (б.), към версия на 89.215.138.5
м (Премахнати редакции на 2A02:587:280F:DD00:B125:4AB2:EB4F:FC7C (б.), към версия на 89.215.138.5)
{{към пояснение|Пелопонес|Пелопонес (пояснение)}}
:''За едноименната административна област вижте [[Пелопонес (административна област)|Пелопонес]].''
[[Image:Peloponnesos Map.png|мини|Карта на Пелопонес]]
[[Картинка:Peloponnese modis.jpg|мини|Сателитна снимка на Пелопонес]]
[[Картинка:Slavjane_na_Balkanah_2.jpg|мини|Славянски племена на Балканите]]
 
'''Пелопонес''' (на [[гръцки език|гръцки]] Πελοπόννησος, ''Пелопонисос'') е [[полуостров]] в [[Гърция]], оформящ най-южния край на [[Балканския полуостров]].
 
 
== История ==
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр.Хр. пада под властта на Римската република и става провинция АкеаАхея.
Модерното име на острова произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава "Остров на Пелопс". През Средновековието островът се е наричал '''[[Морея]]'''.
 
Модерното име на острова не е автентичнто, а изкуствено създадено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди, то произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава "Остров на Пелопс". През Средновековието и дори днес, в някои аспеткти (сочейки "морейските песни", "морейските танци" и пр.), както и от столетия полуостровът се нарича от всички със славянското име '''[[Морея]]''' дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море<ref>Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от "морски" край, а от "мория" (гр. μωρια) което ако не е славянското мор, умора, на гръцки би значело [[черница]], но такива дървета нито са толкова много нито нито са нещо особено за полуострова, че да впечатлят дотам, че да му дадат името, за разлика от виждащото се отвсякъде след малко ходене море, нещо крайно характерно, но и необичайно, непознато в предишните им земи на населилите го някога славяни от българската група.</ref> от славянските племена от българската група [[Милинги]] и [[Езерци]], които не по късно от началото на VII век плътно населили в началото на средновековието обезлюденият след античността полуостров. Особено красноречиви са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни топоними като Топорища (топорище, сечище), Вървища (Βαρβίτσα), Врещена  Βρέσθενα) , Велес (Βελιές), Поляни (Πολιανή), Родина (Ρόδινα), Горица ( Γκορίτσα) , Селеница (Σελινίτσα), Горани (Γοράνοι), Агорани (Αγόριανη), Кита ( Κοίτα), Троица (Τόριζα), Гола (Γολά), Половища (Πολοβίτσα), Елика (Έλικα), Велика ( Βελίκα), Ракия ( Ρίκια), Агорелица (горелица, угар) и пр. и пр.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29</ref> Властта на ромеите над ''[[Склавини|"славиниите"]]'' тук столетия липсва и по-късно е само номинална.<ref>[http://lib.crimea.ua/avt.lan/student/book5/part1/p1_7.html Славяне в раннем средневековье, стр.151], Седов В. В.</ref> Константинополският патриарх Николай III в свое синодално послание пише, че 218 години славяните хазяйничат в там, и ромеите не смят дори да се покажат в Лакония. Морейската хроника, векова по-късно съобщава, че княз Гильом II де Вилардуен (управлавал 1246—1278 г) присъдил на «великата друна на мелингите» освобождение от всички обязаности в замяна на военна служба. Милингите по-прежнему се посочват и в 1330-40 години в ряд надписи за строеж на църкви в [[Лакония]]. Един от тях, Константин от знатния род Спанесов, е наречен «тзаузий-друнга<ref>Византийски военен термин означаващ пратеник, вестоносец.</ref> на милингите», Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.<ref>[http://www.hrono.ru/libris/lib_we/vaa134.html#vaa134para16 История Византийской империи], Васильев А. А.</ref> Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под турско робство в [[1460]] г.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32</ref> и техните гърцизирани наследници днес населяват полуострова където освен неизброимите живи топоними местните хора, при нормален разговорен лексикелин фонд от наколко хиляди думи, са съхранили в говора си значителния обем от над 500 славянски. <ref>[http://promacedonia.org/en/mv/index.html Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland]</ref>
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр.Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Акеа.
 
Пелопонес е под властта на Византийската империя (като някоибез зоничасти саот крайбрежието е изцяло под контрола на славяните презот 618- до 805 г.), до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от [[франки]]те и [[венецианци]]те. Първото падане на полуострова под турско робство е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.
 
== Вижте също ==