Михайлово (област Враца): Разлика между версии

След кърджалийските безчинства във Врачанско в края на XVIII век, селото около Барата, намиращо се на пътя Видин – Лом – Плевен е опустошено, опожарено и се създава едно временно селище в местността „Влашко селище“, на около километър от старото, скрито в горуньова (дъбова) гора и встрани от пътища. В това селище се заселват българи, връщащи се от [[Румъния]], както и такива, бягащи от родните си места на път за Влашко. Обитавано е около 15 години, и след 1800 година семействата от това ново селище се преместват отново около Барата, където и сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава „Пътеводител на Оряховска околия“)<ref>'''Георгиев''', Ст., Т. Икономов. Пътеводител на Оряховска околия, Издание на Оряховското туристическо дружество „Дунавски турист“, Свищов, 1904</ref>, селото носи името на близкия соват (тур. голямо пасище, мера) '''„Гоеница“'''. Това славянско наименование, запазено във времето и доказано от записите в турските данъчни регистри показва, че жителите на селото са българи. В това крайречно пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 броя овце, телета и работен добитък – волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година. След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава '''Долна Гнойница'''. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като отново създаденото селище е ново на това вече празно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни „дефтери“ село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено „и баля“, т.е. „Горна“

Там вВ списъка на селищата от Оряховска околия изрично се споменава етническа принадлежност на населението. За селото е записано че е заселено с българи.

През 1889 година се построява училищна сграда, която да позволи провеждането на четирикласно обучение на децата. Училището е построено върху дареното от [[Найден Илчев]] голямо дворно място в центъра на селото. През 1931 година е завършена и осветена нова голяма двуетажна училищна сграда, която да отговори на нарасналите нужди от учебни помещения за провеждане на седем годишен курс на обучение. Учители оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските народностни традиции са: Петко Цалков Барзов (1838 – 1914), Илчо Горанов, Въло Ценов Калчев, Георги Атанасов Попов (1873 – 1959), Куно Симеонов Йончев, Иван Найденов Илчев (1877 – 1933) – станал по-късно Околийски училищен инспектор, Михаил Георгиев Попов (1892 – 1984), Петко Тударов Илчев (1902 – 1985) – като главен учител организирал стоежа на новата училищна сграда през 1930 – 1931 г., Цветан Петров Константинов (Цинцарски) (1909 – 1989), Цонка Георгиева Барашка, Любен Стоев Спасов (1915 – 1988), Гена Иванова Попова. Инициативен комитет от учители са организирали през 1939 г. с доброволен труд и дарения построяването на паметник на загиналите за Отечеството 53 войници от селото във войните от началото на XX век. <ref>Илчев, Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, второ издание, изд. „ПИК“ – Велико Търново, 2013 г., с. 238 ISBN 978-954-736-187-4</ref> Директори на училището през годините са: Иванка Димитрова Лилова, Алексей М. Крачков, Петко Тудоров Илчев, Михаил Г. Попов, Цветан Димитров Маринов, Любен Стоев Спасов, Димитър Найденов Евтимов, Димитър Георгиев Димитров, Косто Ганов Костов и Цветанка Георгиева Студенобушка.<ref>Илчев, Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, второ издание, изд. „ПИК“ – Велико Търново, 2013 г., с.142 – 143 ISBN 978-954-736-187-4</ref>

Нуждата от общинска административна сграда се чувствала осезаемо. Населението на селото в края на тридесетте години на XX век е над 2 700 човека, и през 1938 година се построява Общински дом. В него се настанява кметската администрация, пощата и здравната служба. Телеграфопощенската станция е открита на 13.11.1923 г. През 1952 г. е поставен номератор с телефонистка, а през 1981 г. е монтирана и работи автоматична телефонна централа. [[Читалище]] '''„Съзнание“''' е създадено през 1912 година по инициатива на учителите баща и син – Георги Атанасов Попов и Михаил Г. Попов. То се помещава на различни места, докато през 1978 година е направена пристройка към училищния салон и в нея са настанени библиотеката, читалнята и детската сбирка. Училищният салон е предаден за ползване от читалището. През 1957 г. е построена сграда за детски ясли. Те функционират до 1960 г., когато се закриват. Сградата се преустройва и предоставя за нуждите на целодневна детска градина.