Люляково (област Добрич): Разлика между версии

▲Според поверието преди много години на мястото на селото две турски сватби се срещат и се избиват един друг поради лошата поличба, която носи срещата между две булки. На мястото на тази ужасна сцена са поникнали [[люляк]]ови дръвчета и са образувала една красива люлякова местност. Именно от тук произлиза и името на това хубаво малко селце. До 90 - те години в селото се е намирала една от най големите овощни градини в Община Генерал Тошево, а така също и голям кравекомплекс, където са работили жителите на селото. В селото е имало и училище, което е функционирало до 2004 година, като същото бе запалено от вандали и в момента е рушаща се постройка. Селото е едно от големите в общината, като броя на жителите му надхвърля 750 човека. Землището на с. Люляково е 17 379, 668 дка. Старото име на селото е Карабак.

▲Източно от селото, в местността „Юртлука” има следи от трако-римско селище. Северно от него са открити останки от средновековно българско селище (IX-X век). Най-ранни сведения за Люляково се намират в писмен документ от 1526-1527 г. В списъка на тимарите на заими и спахии, под номер 101 е записано мезрата Кара баку куюсу, от която се очаква 684 акчета (сребърни монети). Името на селото се открива и в списъците на джелепкешаните. Там е записано като Кара Бакълар. През 1873 година е включено в Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка) околия с името Кара Баки. Това име на селото просъществува около четири века. С указ 462/обн.21.12.1906 г. това име е сменено с Лиляково. Тогава то спада към Спасовска община с 22 селища. Името Лиляково е коригирано на Люляково през 1966 год.

▲Както в повечето села в Добруджа, така и тук основен поминък за населението е земеделието и животновъдство. В селото работи кооперация, която отглежда 6600 дка чернозем в землищата  на Люляково, Писарово и Преселенци. Значителен брой от жителите отглеждат овошки, както и пчелни кошери. Хлебопекарната е гордостта на люляковци. В нея все още се пече ръчно-направен хляб, на чиито вкусови качества се наслаждават в целия генералтошевски район.В днешно време освен българи в селото живеят руски, френски и английски семейства. Чужденците са закупили имоти в селото и ценят хубавия климат и спокойствието на добруджанското селце.

▲Читалището в селото носи името „Йордан Йовков – 1943”. Освен богатия книжен фонд, към него функционира самодеен състав, който се представя редовно на местни и национални фолклорни събори и мероприятия. Активна дейност развива и Клуб на пенсионера с. Люляково. Към него също има самодееен състав, който се гордее с призовите места, завоювани през годините на фолклорни фестивали в София и Варна.

▲До 2000 година в селото има училище, което носи името „Христо Ботев”. То е построено преди 1940 год. и носи духа на румънската архитектура по тези земи. Училището е основно и в него се обучават деца от Люляково. '''   '''

▲== Културни и природни забележителности ==

▲{{Мъниче селища в България}}