Станислава Караиванова: Разлика между версии

Родена е в град [[Сопот]], тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка [[Неделя Петкова]] и е братовчедка на [[Васил Левски]] по майчина линия. В 1872 година става първата българска учителка в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/np/np_3.html Петкова, Неделя. „Спомени“. София, 1987. стр. 24.]</ref> Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от [[арумъни]]те в града да застанат на българска страна в спора с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Поради интриги на [[гъркомани]] в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в [[Охрид]]. Учителства също така във [[Воден]] (1870-1873),<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 35.</ref> след това в [[Солун]] и в [[Крива паланка]] (1878).<ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref> Заедно с майка си ушива и извезва знамето за четата на [[Димитър Беровски]], организатор на [[Разловско въстание|Разловското въстание]]. Съчинява и песен за него през 1876 година, която му предава в писмен вид преди началото на въстанието. В нея се пее:

 

 

След [[Освобождението]] работи като учителка в Девическото класно училище в [[Кюстендил]]. Развива дейност за набиране на средства и подпомагане бежанците от Македония, преселили се след 1878 година в Кюстендил и околията. След Освобождението работи като телеграфистка в [[Цариброд]].<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.</ref>