Търпо Поповски: Разлика между версии

След изтичане на ваканцията, въпреки отказа си, Поповски се връща да поднови дейността на българското училище в Корча. След като отваря наново училището, заминава за Цариград за ново назначение. В 1893 година по път към Цариград, в Солун, се среща с [[Трайко Китанчев]], [[Гьорче Петров]], [[Даме Груев]] и [[Пере Тошев]], които споделят плановете си за революционното движение в Македония. Така още в същата година, по тяхно внушение, Поповски е пенсиониран като учител и е ръкоположен за свещеник, което му дава повече свобода на действие. Между 1895 - 1896 година е председател на [[Леринска българска община|българската община]] в [[Лерин]], а между 1896 - 19041897 година на [[Костурска българска община|българската община]] в [[Костур (град)|Костур]]. След разкритията на [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] от 1901 година е осъден на 7 години, лежи в Корчанския затвор, но е амнистиран през есента на 1902 година. През февруари 1903 година е повторно арестуван и лежи в Битолския затвор до пролетта на 1904 година. След това е председател на [[Битолска българска община|българската община]] в [[Битоля]] до 1906 година и същевременно е председател на [[Костурски революционен район|Костурския революционен район]] и [[Битолски революционен окръг|Битолския окръжен революционен комитет]] на ВМОРО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.</ref> След погрома на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Търпо Поповски участва в дарителска акция на Българската екзархия, която снабдява пострадалите села в Костурско и Охридско с храна, дрехи и пари.