Разлика между версии на „Дева Мария на Броеницата (Велико Търново)“

м
Католическата енория в Търново е основана през 1891 г.<ref name="Eldarov">Елдъров С, Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> Тя е поверена е на [[Пасионисти (конгрегация)|отците-пасионисти]]. От 1891 г. в Търново съществува италианско католическо училище „Света Богородица“. То се именува ''италианско'', защото учител е пасионистът Яцинт Ашути, италианец по народност, каквито са и повечето от неговите ученици. Когато през 1895 г. енорийски свещеник става [[Станислав Петров (свещеник)|Станислав Петров]], училището вече се нарича само ''енорийско''.<ref name="Eldarov" />
 
Отец Станислав Петров е отново енорийски свещеник през 20-те години на XX в. От 1931 г. до 1952 г. енорията е oтец [[КарлоКарл Раев]] (1881-1967). Запазени са писма на апостолическия делегат в България монсиньор [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], свидетелстващи за посещенията му във Велико Търново и светите литургии, отслужени от него в енорийската църква и неговата мисия в търсене на приемливо решение в диспута между епископ [[Дамян Теелен]] и отец Раев.<ref>Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен”</ref>
 
След период на временно преустановяване на литургичния живот през 50-60-те години на XX в., църквата отваря отново врати през 70-те години, благодарение на усилията на отец Кирил Яков, пасионист, и по-късно - на неговия събрат отец Йосиф Йонков. Във Велико Търново е роден и погребан отец [[Филип Романов]] (1931-1992).