Чингис хан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Тони Стоев (беседа | приноси) |
Тони Стоев (беседа | приноси) м Премахната редакция 7810507 на Тони Стоев (б.) |
||
Ред 62:
Следващият сблъсък на Темуджин е с [[наймани]]те, при които успява да избяга Джамука с привържениците си. Макар че много наймани доброволно преминават на страната на Темуджин, през [[1201]] Джамука е провъзгласен от [[курултай]] за [[гур хан]], титла, използвана от владетелите на [[каракитани]]те. Това довежда до окончателен разрив с Темуджин. Преди началото на конфликта няколко генерали изоставят Джамука, включително и [[Субетей]]. След няколкогодишни военни действия Темуджин надделява и през [[1206]] Джамука е заловен и предаден на Темуджин. Според биографите на Чингис хан, той предлага отново приятелството си на Джамука, но той отказва и иска само почетна смърт без проливане на кръв. Малко по-късно остатъците от найманите и меркитите са победени от Субетей и Темуджин става единственият владетел в монголските равнини.
Източниците показват, че животът на Чингис хан е белязан от серия предателства и конспирации. Това включва раздори с първите му съюзници като Джамука и Тогрул, синът му Джучи, проблеми със важен шаман, който се опитва са сътвори раздор между него и брат му Хазар. Неговата военна стратегия показва задълбочен интерес в събирането на информация и разбирането на мотивацията на врага, което се разбира от неговата голяма шпионска система. Той прилича на бърз студент, който приема новите идеи и технологии, които среща като
Към 1206 Темуджин успява да обедини [[меркити]], наймани, монголи, [[уйгури]], кераити, [[татари]] и по-малките разпръснати племена под едно общо управление. На курултай, включващ представители на различните племена, Темуджин е обявен за [[хан (титла)|хан]] и приема името ''Чингис хан''. Титлата хаган му е дадена посмъртно, след като е приета от сина му [[Угедей хан]]. Обединението на народите от [[Централна Азия]] става за пръв път от времената на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]] и установява траен мир между враждуващите по-рано племена. Населението на държавата по това време е около 200 000 души с армия, достигаща 70 000 войници.
| |||