През [[1966]] г. завършва [[актьорско майсторство]] във [[ВИТИЗ]] в класа на [[професор]] [[Моис Бениеш]].
КариератаДебютира ѝв започваролята на Еболи („Дон Карлос" - Фр. Шилер) (1967) в [[Пловдивски драматичен театър|Пловдивския драматичен театър]], където играе до [[1979]] г., когато се присъединява към трупата на [[Театър „Сълза и смях“]] (1979-1991) и в [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“]] в [[Пловдив]], [[Драматичен театър „Невена Коканова“]] [[Ямбол]] и [[Общински драматичен театър „Апостол Карамитев”]] [[Димитровград]]. Играе в постановките на [[Театър 199]]: „Спорни сцени'81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, "...И човекът стана жива душа" от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и [[Младежки театър „Николай Бинев“]].
Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] (1974) - в УС. Първи заместник председател на [[Съюз на артистите в България|САБ]] (1982).
