'''Теодор Фонтане''' ({{lang-de|Theodor Fontane}}) е немски [[белетрист]] и [[поет]]. Роден е в [[Нойрупин]] в семейството на [[хугеноти]]. Определят го като най-значимият представител на "„[[Литературен реализъм|поетическия реализъм]]"“ в немската литература на XIX век.
== Живот ==
Теодор Фонтане е роден на 30 декември 1819 г. в [[Нойрупин]], смятан за "най„най-пруския от всички градове в [[Прусия]]"“. След завършване на гимназиалното си образование и професионално училище Фонтане става потомствен аптекар. Започва литературната си дейност в края на 30-те години, когато пише стихове. Като кореспондент на консервативни пруски вестници живее дълго във [[Викторианска епоха|викторианска]] [[Англия]] и публикува няколко книги с очерци и репортажи за "родината„родината на [[Уолтър Скот]]"“, когото смята за свой кумир. Създава си име с подражанията на [[Шотландия|шотландски]] народни [[балада|балади]]. През 1862-1882 г. издава пет тома с художествени [[пътепис]]и ''"Странствания„Странствания из земите на Бранденбург"Бранденбург“'', които му донасят широка популярност. В края на живота си изоставя [[журналистика]]та и се отдава на писането на романи, в които пресъздава живота на пруското общество. Първия си "пруски„пруски роман"роман“ написва на 56-годишна възраст.
Теодор Фонтане умира на 20 септември 1898 г. в [[Берлин]]. Като принадлежащ към френската [[протестант]]ска църква той е погребан в берлинското [[хугенот]]ско гробище.
== Творчество ==
Теодор Фонтане е автор на многочислени драми, стихотворения, биографии, исторически повествования, критически и публицистични статии, както и на поредица от романи, сред които личат ''"Пред„Пред буря"буря“'' (1878), ''"Грете„Грете Минде"Минде“'' (1880), ''"Граф„Граф Петьофи"Петьофи“'' (1884), най-известният му роман ''"„[[Ефи Брист]]"“'' (1895) и ''"Щехлин"„Щехлин“'', публикуван посмъртно през 1899 г.
Фонтане създава своите творби в епохата на "„[[Грюндерцайт]]"“ (основополагането). Според художествените му възгледи романът "трябва„трябва да бъде картина на времето, което лично познаваме или за което са ни разказали нашите родители"родители“. В това отношение най-известен е цикълът му "берлински„берлински романи"романи“ -– ''"Блудницата"„Блудницата“'' (1882), ''"Шах„Шах фон Вутенов"Вутенов“'' (1883), ''"Сесил"„Сесил“'' (1887), ''"Лутания"„Лутания“'' (1888), ''"Стине"„Стине“'' (1890) и ''"Госпожа„Госпожа Джени Трайбел"Трайбел“'' (1892).
