|
* 2002 г., 6 октомври. Хосемария Ескрива е канонизиран от Йоан Павел II по време на церемония на площад „Свети Петър“ в Рим.
== Шифърът на Леонардо ==
„Твърде много грешки. Не бива да се взема насериозно. Определено не си залужава да се води битка“ – тези думи на Джон Ваук, член на „Опус Деи“ и професор по литература в Университета на Светия Кръст в Рим, от интервюто му за всекидневника QN характеризират най-общо цялостната позиция на „Опус Деи“ по отношение на „[[Шифърът на Леонардо]]“. В интервюто си дон Ваук споделя, че Дан Браун си играе с читателя. „Той знае много добре, че никой сериозен историк не споделя написаното в книгата. „Шифърът“ не плаши никого. Църквата има много по-силни отговори от романа.“ И нещо повече: „Църквата би могла да използва този роман като средство за обучение, защото той повдига, макар и по погрешен начин, важни въпроси като силата на Писанията, апокрифните евангелия, сексуалността според езичниците и според християните, мястото на жената в християнството. Ако подходи сериозно към тези теми, човек може да получи фантастична католическа подготовка“. Да, обаче трябва да оборим Дан Браун. „За да оборим Дан Браун – отговаря дон Ваук – не се иска кой знае колко много, за някои неща стига и да се провери в Wikipedia. И човек открива, че вярата е много по-интересна от романа.“
„Шифърът на Леонардо“ дели развитието на „Опус Деи“ на „преди“ и „след“. „Делото“ не можеше да игнорира един роман, продаден в 40 милиона екземпляра, след като в него играе ролята на лошия. А на него само това му липсваше! Образът на организацията винаги е бил обвит в мистерия: от умъртвяването на плътта до „сектантския“ живот в резиденции, склонността към тайнственост, историческата връзка с режима на Франко, предполагаемите амбиции в политическата сфера —„Делото“ никога не се е радвало на добър имидж, особено в прогресистките и предимно протестантски страни като Великобритания и Съединените Щати. От 2003 г. насам „Опус Деи“ реши да излезе на светло и да се покаже, като сложи край на „черните легенди“. Днес ръководителите ѝ са готови да говорят за всичко: за пари (богатството им е оценено на 2,8 милиарда долара), за власеницата (лента от гьон с метални кукички, която нумерариите носят два часа на ден привързана към бедрото). И ето, че три години след публикуването на романа ръководителите признават, че явлението „Шифърът на Леонардо“ не е било съвсем негативно за „Опус Деи“. Всъщност, книгата им направи световна реклама. Стратегията на „Опус Деи“ е проста: положителни послания, „не“ на бойкота и на съдебните битки и максимална прозрачност. Ечевария избра правилната стратегия: може би, защото той самият опознава монс. Ескрива и „Опус Деи“ благодарение на много остра статия.
Самата структура на верните на „Делото“ се промени: неговите членове вече не са предимно испанци, нито мъже, нито пък предимно ергени нумерарии. Ако трябва да се определи статистически „средния“ член на „Опус Деи“ към днешна дата, това би било европейка, омъжена и с деца.
Най-символичният аспект е построяването на сграда в центъра на Ню Йорк. Небостъргачът Мъри Хил е символ на глобалното предизвикателство на „Опус Деи“, на тяхното желание да бъдат сред света, да бъдат забелязвани. Свети Хосемария казвал, че с единия си крак „Делото“ трябва да стои в Ню Йорк – „столица“ на работата, а нали неговата цел е освещаване на работата? Томас Болин, викарий на „Опус Деи“ в Съединените Щати, е сигурен, че Дан Браун нямаше да напише тази книга, ако не беше небостъргачът. И се шегува: „Важното е, че се виждаме и че искаме да говорят за нас…Е, искаме, все пак, да говорят хубави неща…“
17-етажната сграда е скромна за нюйоркския контекст. Строежът ѝ приключи през 2001 г. и в нея се помещават седалището на Викария в Съединените Щати, домовете на около 60 нумерарии, различни офиси и прес-център, използван ежегодно от близо 10 000 души, църква и параклис. Обзаведена е с умерена елегантност, на нивото на 4-звезден хотел. Построяването му струва 70 милиона долара, половината от които са от едно-единствено дарение, а останалата част от сумата е събрана от над 5 000 малки дарения.
Джон Ален, кореспондент от Ватикана на National Catholic Reporter, твърди, че „Опус Деи“ има две лица: едното е лицето от мита (мощна и богата институция с голямо влияние в религиозните и светските въпроси) – и това лице отразява в книгата си Браун. Другото лице на организацията е истинското: институция с 85 491 вярващи (по-малко от епархията Хобарт в Тазмания), с бюджет, по-нисък от този на Епархията на Чикаго, и много по-малко могъща, отколкото си мислят хората. Ален сравнява „Опус Деи“ с бирата „Гинес“: плътна, с висок градус и не се харесва на всеки. Той прокарва интересно сравнение между „Опус Деи“ и йезуитите. „Когато в католицизма се появи ново формирование“ – обяснява Ален, – „по принцип то се разраства бързо, предизвиквайки недоверие. Така се случило с йезуитите по време на Контрареформацията и това се случва сега с „Опус Деи“, която се свързва с консервативната линия на Йоан Павел II.
По някаква ирония, главните критици на „Опус Деи“ са били, още от самото начало, именно йезуитите“. Американският журналист е на мнение, че Дан Браун и „Шифърът на Леонардо“ са направили „голяма услуга“ на „Опус Деи“: „Сега те могат да се представят за жертви, истинска новост за организация, която общественото мнение смята за много могъща. И към „Опус Деи“ хората проявяват невероятен интерес – нещо, което им позволява да преразгледат имиджа си, най-вече в тази част на света, която сега най-много ги интересува: Съединените Щати“.
Необходимо е обаче да се разбере истинското значение на този културен феномен: „Шифърът на Леонардо“ нанася удар на католицизма и на историчността на каноничните Евангелия, базирана на строго историческо-документално разследване. И тази атака се води в името на „документи“, които обаче не са исторически, а са фикция. За щастие на Църквата, реалното присъствие на Христос е по-силно и убедително от всяка манипулация.{{източник||2017|02|26}}
== Външни препратки ==
|
