Шишман I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5:
| изображение за личността =
| описание на изображението =
| управление = [[1270]]- – [[1313]]
| Приел титла = [[1270]]
| пълно име =
Ред 26:
| герб =
}}
[[Файл:Baba Vida Klearchos 1.jpg|мини|300п|ляво|Крепостта Баба Вида - – замъкът на Шишман I]]
'''Шишман I''' (fl. 1270-те/1280-те — пр. 1308/1313) е [[деспот (титла)|деспот]] на [[Видин]], по-късно обявил се за независим [[цар]].
 
[[Файл:Bulgaria-second half of the 13th century.png|right|thumb|400px|''[[Втора българска държава|Българската държава]]'' в края на 13 век.]]
'''Шишман I''' е [[деспот (титла)|деспот]] на [[Видин]], по-късно обявил се за независим [[цар]].
 
== Ранни години ==
Шишман е с благородно потекло, много вероятно от [[кумани|кумански]] произход.<ref name="vasary65">Vásáry, p. 65</ref><ref name="andreev21">Андреев, p. 21</ref><ref name="bozhilov">Божилов, pp. 112–113</ref>
 
Годините на издигането на Шишман в аристократичната пирамида не са добре документирани. Знае се, че е женен за неизвестна по име дъщеря на [[Ана-Теодора]], като по този начин става родственик на [[Иван Асен II]].
 
Известно е, че през [[1270]] г. получава титлата ''[[Деспот (титла)|деспот]]'', а под властта му е поставен [[Видинско царство|Видин]], (вероятно) от цар [[Константин Асен|Константин I Асен]].<ref name="andreev395">Андреев, p. 395</ref>
 
== Управление ==
През [[1280]] г. нововъзкачилият се на българския трон [[Георги I Тертер]] не може да се справи с нарастващия сепаратизъм на болярите. Те провеждат независима политика в дадените им от [[цар]]я владения и се обявяват за независими владетели. Според българския историк Пламен Павлов Шишман вероятно е близък роднина на цар Георги Тертер (негов брат?), който отказва да признае за законен владетел узурпатора Смилец (1292- – 1298), като се обявява за цар във Видин. Според данните на Бориловия Синодик, официален паметник на Търновската патриаршия, след Георги Тертер цар става именно Шишман, докато узурпаторът Смилец и неговият син Иван Смилец отсъстват.
[[Файл:Svetoslav1307.jpg|мини|България през 1307 г.]]
 
Възползвайки се от това през [[1280]] г. Шишман, преди просто [[деспот]] на Видинско, се обявява за независим владетел и цар.<ref name="andreev395"/> Shishman was likely a close relative, perhaps even a brother, of George Terter I.<ref name="pavlov">Павлов</ref> Това е приветствано с радост от жителите на областта, които още от времето на [[Борил]] се стремят към [[независимост]].
 
[[Файл:Milutinst.jpg|мини|ляво|Крал Стефан Милутин]]
Ред 48:
Шишман I, виждайки в това възможност да придобие плячка и нови земи, през [[1292]] г. се отправя на поход към Браничевска област. След незначителни успехи Шишман се отправя все по-навътре и достига Ждрело. Пред стените на града се разиграва решителната битка, в която побеждават сърбите, а на деспота му се налага да бяга и да се укрепи в собствените си владения.
 
Това поражение е почти фатално за Шишман. В него той губи повечето своя войска, а крал Стефан Милутин нахлува във [[Видинското царство]]. Много от крепостите му падат, след което самият Видин е обсаден. Шишман I отново успява да избяга, този път при [[татари]]те във [[Влашко|Влахия]].<ref name="andreev395"/>
 
Въпреки че столицата на Видинското царство е превзета, Шишман все още не е напълно победен. Той моли за помощ татарския темник [[Ногай]] и по този начин притиска Милутин да започне преговори за мир, изправен пред война със силната татарска държава. Постигнато е компромисно споразумение, с което сърбите отстъпват обратно Видин на Шишман I, в замяна на което Ногай не им обявява война. Договорът е скрепен с династичен брак между Шишмановия син Михаил Шишман и [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]].
Ред 57:
 
Деспот Шишман е споменат и в Бориловия синодик с тези думи:
{{цитат|: ''На благоверния цар Шишман вечна памет''.}}
 
{{цитат|На благоверния цар Шишман вечна памет.}}
 
== След смъртта му ==
След смъртта на Шишман I, при възцаряването на Михаил Шишман на бащиния му престол в Бдин през [[1323]]<nowiki/>г, Видинското царство вероятно продължава да бъде отделно, но все още зависимо от Търновското. Видинско отново е включено в [[България]] едва когато Михаил става български цар под името ''[[Михаил III Шишман Асен]]'' през [[1330]] г.
 
Още същата година обаче Михаил умира в битката при Велбъжд, а на трона застава синът му [[Иван Стефан]]. След преврат начело на държавата застава [[Иван Александър]], Ловешки [[деспот]] и племенник на убития цар. [[Белаур]] (''Бела Урош''?) - – братът на Михаил, отново отцепва Видин като независима държава, недоволен от кардиналната смяна на властта. Причинява много беди на [[Иван Александър]], но най-накрая е разбит в [[битка при Дерманци|Битката при Дерманци]].
 
Накрая самият Иван Александър, след като лишава от престола на Търново сина си [[Иван Срацимир]], му поверява управлението на [[Видинското царство]], който след война с Търновското царство (около 1378, недоказана, като единствено доказателство е, че в стара карта като владение на [[Иван Срацимир]] е дадена и Сердика ([[София]])) е пленен от османците през [[1396]] г.
 
В периода [[1396]]- – [[1422]] Видин се обособява като владение, подчинено на султана на [[Османска империя|Османската империя]], под управлението на [[Константин II Асен]] - – син на Иван Срацимир.
 
== Семейство ==
[[Файл:Ivan Alexandar.jpg|750п|мини|център]]
Шишман I е женен за неизвестна дъщеря на [[Ана-Теодора]], което го прави родственик на [[Иван Асен II]] и претендент за българския престол в Търново. Той е основоположник на последната българска владетелска династия. От нея има 3 деца:
*[[Михаил III Шишман Асен]] - – деспот/цар на Видин [[цар]] и цар на Търново;
*[[Белаур]], деспот/цар на Видин;
*[[Кераца Петрица]], деспотица, майка на цар Иван-Александър.
 
От децата си Шишман има 10 внука, сред които са:
*[[Иван Стефан]] - – цар на България ([[1330]]- – [[1331]])
*[[Иван Александър]] - – цар на България ([[1331]]- – [[1371]])
*[[Елена Българска]] - – царица на Душановото царство и деспина на Сяр
*[[Шишман II]] - – цар на България в изгнание
 
По този начин има и поне 4 правнуци:
*[[Стефан Урош V]] - – цар на Сърбия ([[1356]]- – [[1371]])
*[[Иван Срацимир]] - – цар на Видин ([[1356]]- – [[1396]])
*[[Иван Шишман]] - – цар на България ([[1371]]- – [[1395]])
 
Във венециански документ се твърди, че Михаил Шишман и Светослав Тертер са братовчеди:
 
„И тъй, както вече бе казано, Иван Асен II имал от Ирина Комнина 2 дъщери: Мария, която стана жена на Мицо и май­ка на Иван Асен III, и Теодора-Анна, чиято безименна дъщеря се омъжила за владетеля на Видин куманина Шишман, така че майката на Михаил Шишман била внучка на Иван Асен ІІ, а Михаил се явявал правнук на същия велик наш цар.
 
От друга страна, ако читателят си спомня, Георги Тертер, като заряза първата си жена, се ожени за сестрата на Иван Асен III, която също се явява внучка на Иван Асен ІІ, а дъщеря­та на тази внучка от Тертер  Анна Тертер, се пада, значи, правнучка на Иван Асен ІІ.
 
Обаче, както видяхме, и Михаил Шишман е правнук на Иван Асен II, следователно се пада братовчед на Анна Тертер, а тъй като тя е сестра на Светослав, макар от друга майка  то и Михаил, и Светослав минавали за братовчеди."
 
== Източници ==
<references />
* Стефан Цанев - "Български хроники" том 1
 
== Литература ==
* Стефан Цанев – „Български хроники“ том 1
* {{cite book|last=Fine|first=John Van Antwerp|title=The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest|publisher=University of Michigan Press|year=1994|isbn=978-0-472-08260-5}}
* {{cite book |title=Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 |last=Vásáry |first=István |publisher=Cambridge University Press |isbn=978-0-521-83756-9 |year=2005 }}
* {{cite book |title=Електронно издание „История на България“ |trans_title=Electronic Edition „History of Bulgaria“ |language=Bulgarian |last1=Бакалов |first1=Георги |last2=Куманов|first2=Милен|publisher=Труд, Сирма |location=София |year=2003 |isbn=954528613X |chapter=ШИШМАН (II половина на XIII в.-началото на XIV в.) |trans_chapter=SHISHMAN (2nd half of the 12th c. – early 14th c.)|type=CD}}
* {{cite book|last=Божилов|first=Иван|year=1994|title=Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография|location=София|publisher=Издателство на Българската академия на науките|trans_title=The Family of the Asens (1186 – 1460). Genealogy and Prosopography|language=Bulgarian|isbn=954-430-264-6}}
* {{cite book|last=Павлов|first=Пламен|title=Бунтари и авантюристи в средновековна България|trans_title=Rebels and Venturers in Medieval Bulgaria|publisher=LiterNet|location=Варна|year=2005|chapter=Метежници и претенденти за търновската царска корона през XIV век|trans_chapter=Rebels and Claimants to the Imperial Crown of Tarnovo in the 14th Century|chapterurl=http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/metezhnici.htm|language=Bulgarian|isbn=954-304-152-0|accessdate=21 March 2011}}
* Иван Божилов, Васил Гюзелев: ''История на България в три тома. Том І. История на средновековна България VІІ-ХІV век'', Издателска къща Анубис, София, 1999 г.
* Vásáry, István (2005), Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 (en inglés), Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-83756-9
* Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999), ''Кой кой е в средновековна България'', Петър Берон, ISBN 978-954-402-047-7
 
{{пост начало}}
Line 107 ⟶ 117:
[[Категория:Асеневци]]
[[Категория:Кумани]]
[[Категория:Деспоти]]
[[Категория:Видинчани]]
[[Категория:Родени през 13 век]]
[[Категория:Починали през 14 век]]