Генератор на Ван де Грааф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →История: -, replaced: [напрежение] → [електрическо напрежение|напрежение] редактирано с AWB |
|||
Ред 6:
Изобретен е през [[1929]] година от американският физик [[Робърт Ван де Грааф]] от университета “Принстън“, с помощта на колегата му, Никола Бурке. Първият модел е демонстриран през октомври 1929 г. Първата машина използва обикновена тенекиена кутийка, малък мотор и копринена панделка, купени от магазин за домашни потреби. Ван де Грааф отива при ръководителя на отдела по физика, искайки 100 долара, за да направи подобрена версия. Получил парите, но с много трудности. До 1931 можел да съобщи постигнатите 1.5 милиона волта, казвайки :„Машината е лесна за използване, евтина и преносима. Обикновена фасонка осигурява нужната мощност. Според заявление за патент, машината се е състояла от две заредени със заряд сфери с диаметър 60 см.,монтирани на 180 сантиметрови колони от баросиликатно стъкло. Апаратът струва 90 долара през 1931 г. Ван де Грааф кандидатствал за втори патент през декември 1931, който бил възложен на технологичния институт в Мичиган, в замяна на част от приходите от продажбата на апарата. По късно патентът бил получен. През 1933 Ван де Грааф построил 12 метров модел в съоръжение на института, средствата за който, били дарени от полковник Едуард Грийн.
Ван де Грааф генераторът се състои от метална [[сфера]], най-често алуминиева без остри части, диелектриков ремък, 2 ролки от противоположни трибоелектрични серии, метални четки, които прихващат отделените електрони, плексигласов или друг кожух и електромотор. Принципът на действие на генератора се основава на свойствата на проводниците в [[електростатично поле]]. Триенето на ремъка с долната ролка предизвиква индуцирането на некомпенсиран заряд, който се пренася от ремъка до горната четка, където бива прихванът и отведен към сферата. Този заряд е положителен, тъй като ролката се наелектризира положително при триене, това означава, че приема електрон от лентата и по вътрешната страна на ремъка се индуцира некомпенсиран отрицателен заряд, който вследствие на преполяризацира от йонизацията на въздуха и става [[положителен]] от другата страна на ремъка. Именно моментът на преразпределението на заредените частици е преломният. Индуцираните отрицателни [[заряди]] от горната ролка биват заземени, посредство заземителя на самия уред. Едно от свойствата на проводник в електростатично поле е, че вътре в проводника не се създава електростатично поле, и съответно интензитетът там е равен на нула. Това позволява натрупването на нови заряди върху сферата да бъде неограничено. И така генераторът се зарежда до десетки или стотици хиляди волта [[електрическо напрежение|напрежение]], а при някои модели и до няколко милиона.
== Приложение и употреба ==
| |||