Разлика между версии на „България във войната срещу Третия Райх“

==Първи етап==
[[File:Kriva Palanka.png|мини|300п|Български войници навлизат в град Крива Паланка през октомври 1944 година.]]
Определените за участие в бойните действия срещу [[Германия]] [[Първа българска армия|Първа]], [[Втора българска армия|Втора]] и [[Четвърта българска армия|Четвърта]] Български армии се дислоцират на западните граници на България и след подписване на договора от [[Крайова]] между България и Югославското народно освободително движение на [[Йосип Тито]] през септември 1944 г. Трите армии навлизат обратно в бившата югославска територия през октомври. [[Трета армия]] не се включва в операциите срещу Третия Райх, а остава дислоцирана на границата с Турция. Първа армия е командвана от ген. [[Владимир Стойчев]], Втора армия от ген. [[Кирил Станчев]], Четвърта армия от ген. [[Боян Урумов]], по късно от ген. [[Асен Сираков]]. Трите армии провеждат 4 операции: [[Брегалнишко-Струмишка операция]], [[Страцинско-Кумановска операция]], [[Косовска операция]], проведени от [[Първа българска армия]] и [[Четвърта българска армия]] и [[Нишка операция]], проведена от [[Втора българска армия]], в която Българската [[бронирана бригада]] разгромява елитната немска [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген]]. На 28 октомври 1944 г. в [[Москва]] е подписано [[Московско примирие (1944)|примирие между България и антихитлериската коалиция]], в което Българската държава поема задължението да участва с войската в бойните действия по разгрома на Германия.По време на бойните операции са освободени хиляди български военнопленници от германския военнопленически лагер в Битоля.
 
==Втори етап==
Анонимен потребител