Райхщатско споразумение: Разлика между версии

Съгласно текста на това споразумение, ако се постигне победа над Турция, Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че ''„ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“''.<ref>[https://archive.org/stream/secrettreatiesof02pribuoft/secrettreatiesof02pribuoft_djvu.txt The secret treaties of Austria-Hungary] Текст на английски и френски (стр. 201 и сл.)</ref> Страните се договарят също така, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират: първата - Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората - някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай обаче, „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони с нея части от Босна“; на оригинала на руски - "''Они не окажут содействия образованию большого славянского государства, но Черногория и Сербия будут иметь возможность аннексировать: первая — Герцеговину и порт на Адриатическом море, вторая — некоторые части старой Сербии и Боснии.''"<ref name=":0" /> От своя страна, Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Турция през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“, текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са били съгласни на Балканите да се създава нито компактна славянска, нито голяма държава (по изричното настояване на АвстроунгарияАвстро-Унгария, {{факт|която е имала очевидно предвид Сърбия|2017|03|07}} "''По австрийской записи, Сербия и Черногория получили бы лишь пограничные районы Боснии и Герцеговины, большие же их части переходили бы к Австро-Венгрии, которая не желала образования на Балканах большого славянского государства; Сб. договоров России с другими государствами, М., 1952.''" Договаря се независимостта на България, Румъния и Албания (при което Австро-Унгария не предполага създаване на независими княжества България и Албания, а предвижда подобни княжества да останат васални в състава на Османската империя), решава се съдбата на Тесалия, Епир и Крит. Потвърждава се благосклонния неутралитет на Австро-Унгария в предстоящата война на Русия с Турция. В замяна на това се дава възможност на Австро-Унгария да избере кога да завземе с войските си Босна и Херцеговина. Именно това съгласие между двете държави прави създаването на [[Санстефанска България]] невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен [[Санстефански мирен договор]] - неизпълним.