Разлика между версии на „Софийско-пловдивска епархия“

м
През 1721 г. епископ [[Марко Андрияши]] съобщава за католици в [[Ямбол]] и [[Стара Загора]].
 
След [[Освобождението]] в епархията възникват три градски католически енории - в [[Ямбол]], [[Сливен]] и [[Стара Загора]]. И трите дължат появата си на построяването на железопътна линия, която привлича чужди работници и служители, някои от които се установяват трайно в споменатите градове и сключват бракове с българки. Друга характерна особеност за католическите общности в тези градове е, че в тях има и униати.<ref name=":1" />
 
Непосредствено след [[Първата световна война]] броят на енориите в епархията е 15, но в следващите години енориите в Сливен и Стара Загора изчезват. Католиците в тези два града са предимно временно пребиваващи чужденци, а малцината, които остават, се обслужват от приходящи свещеници или гравитират към униатските енории там. Западнообредните католици в [[Ямбол]] биват асимилирани от унятите след [[Втората световна война]]. Така броя на енориите които остават е 12. Епархията спазва принципа ''„едно населено място - една енория“''.<ref name=":1" />
 
* [[Ямбол]]ската енория е основана през 1888 г., тя е наброявала 100 - 120 католици от западен обред. Първи там пристигат от Одрин монахини облатки от женското разклонение на ордена, които поставят началото на девическо начално училище и пансион. Почти едновременно с тях идват и [[Успенци (конгрегация)|успенците]] от [[Пловдив]], които отварят училище за момчета и поставят началото на Ямболската мисия. На 7 юли 1890 г. [[Жюл Бутри]], първият началник на мисията, купува една къща в непосредствена близост до сградата на тогавашното околийско управление, която е приспособена за църква „Пресвето Сърце Исусово" и училище. Първи свещеник е [[Иван Пищийски]] от [[Раковски (град)|Калъчлии]]. С течение на времето училището на успенците се оформя като нисша духовна семинария (прогимназия) с преподаване на френски и български език. Успешно напредва и дейността на сестрите успенки-облатки, които поддържат девическо училище със собствен параклис, посветен на „Св. Тереза на Младенеца Исус“.<ref name=":1" />
 
* [[Стара ЗаговаЗагора|Старозагорскатa]] енория е основана през 1899 г., когато в града пристигат предстоятелят на [[Възкресенци (конгрегация)|възкресенската]] мисия в [[Одрин]] и директор на гимназията [[Август Мозер]], Симеон Кобжински и Тома Олшевски. Те бързо успяват да сплотят около себе си разнородната католическа общност от около 80-100 души в [[Стара Загора]] и откриват параклис, който на първо време се помещава в частен дом. Първата литургия в него е отслужена на 13 декември в присъствието на работниците от железопътната линия, местните католици и симпатизанти. Така възниква първата мисия на обществото на отците възкресенци в България.<ref name=":1" />
 
* [[Сливен]]ската енория е основана през 1903 г. , когато [[Успенци (конгрегация)|отците-успенци]] закупуват една къща в града. Впоследствие къщата е приспособена за храм, посветен на „Свети апостол Петър“. През същата година за католически енорийски свещеник в град Сливен е назначен отец [[Герман Рейдон]], [[Успенци (конгрегация)|успенец]], и отец Иван Тодоров. По това време „латинските“ католици в града са около 40 души.