'''Мирова скръб''' ({{lang-de|Weltschmerz}} е понятие, създаденовъведено от немския писател [[Жан Паул]] в романанезавършения му "Титан"роман „Селина или за безсмъртието на душата“ (1823). Обозначава чувствочувството на горест и болезнена [[меланхолия]], която човек изпитва заради собственото си несъвършенство, схващано като част от несъвършенството на света. Това състояние често е съпроводено от песимизъм, резигнация или бягство от действителността.
"Мировата„Мировата скръб"скръб“ е широко разпространена в творчеството на редица европейски поети и писатели от края на XVIII и първата третина на XIX век като– [[Джордж Байрон]], [[Джакомо Леопарди]], [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]] и [[Алфред дьо Мюсе]]. Като основно състояние на духа "мировата„мировата скръб"скръб“ намира израз в поезията на немските [[Романтизъм|романтици]] [[Йозеф фон Айхендорф]], [[Клеменс Брентано]] и, [[Николаус Ленау]] и др. [[Хайнрих Хайне]] го описва като ''"скръб„скръб поради преходността на земната красота"красота“'', а Томас Ман го нарича ''"угнетение„угнетение от живота"живота“''.
Историята на "мировата„мировата скръб"скръб“ отвежда към [[античност]]та, която познава сходни психически състояния – в съчинението си "За„За спокойствието на душата"душата“ римският философ [[стоицизъм|стоик]] [[Сенека]] говори за ''"вцепенение„вцепенение на душата, парализирана от крушението на собствените желания"желания“''.
