Джосер: Разлика между версии

{{авторски права}}

 

Според Торинския списък на египетските царе първият фараон от III династия е Небка (Санакхте), но този фараон е известен единствено с това, че именно от него Джосер наследява трона на Египет. Пак според същият списък, Джосер управлява около 19 години. Но някои нови археологически доказателства, сред които и папирусът „Уесткар“, дават основание на историците да смятат, че Джосер царува веднага след Хасекхемуи, последният владетел от II династия, а Небка царува след Джосер и преди Хуни. Но независимо от това, дали е основател на династията, или е втори владетел от III династия, Джосер е най-известния фараон от тази династия и името му е помнено в Египет дори във времената на Птоломеите.

Фараонът Джосер е амбициозен, решителен и успешен египетски владетел. Много археологически доказателства сочат, че той провежда няколко успешни военни кампании в Синай, където успява да подчини местното население на властта си. В онези времена това е много важно, тъй като Синай е естествена преграда между Азия и Египет и по този начин Джосер укрепва границите на царството си. Освен това синайските военни кампании на фараона осигуряват на царството му важни суровини като медта, основна руда за онова време, дървесина и изумруди. Други археологически свидетелства неопровержимо доказват, че Джосер успява да премести границата на царството си на юг, чак до първите прагове на Нил. Това, напрактика означава, че той увеличава шансовете на Египет за достъп до суровините в тази част от страната и Нубия. Във времената на Джосер изчезва като понятие и като царско учреждение т.нар. „червена къща“, т.е. съкровищницата на Долен Египет и данъците от двете части на страната са събирани на едно място, а царят преразпределя благата, което способства развитието на Египет. Но дори и тогава, освен всичко останало, царя често решава и общодържавни проблеми, а народът очаква от него бащинско отношение. От един надпис на плоча, открита близо до Асуан, става ясно, че по време на управлението на Джосер в Египет настава седемгодишен глад, предизвикан от засушаване в климата. Фараонът подарява нилския остров Фила на жреците на Изида, а остров Елефантина – на жреците на бог Хнум, който, както надписът твърди, избавя страната от сушата. Именно този надпис доказва, че Джосер успява да разшири Египет на юг, до първите прагове на Нил.