Френска и индианска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 133:
[[File:Amherst.jpg|thumb|240px|Ген. [[Джефри Амхърст]]]]
[[File:The Victory of Montcalms Troops at Carillon by Henry Alexander Ogden.JPG|thumb|300px|''[[Битка при Карийон|Победата на войските на Монкалм при Карийон]]'', худ. Хенри Огдън]]
Водрьойл и Монкалм са само минимално снабдени през 1758 г., тъй като британската блокада на френския бряг отново ограничава френското корабоплаване. Ситуацията в Нова Франция е още повече усложнена от лошата реколта през 1757 г., трудна зима и корупцията на Франсоа Биго, интендантът на територията, който снабдява колонията на надути цени. Избухване на голяма епидемия от едра шарка сред западните племена кара много от тях да не дойдат през 1758 г. При тези условия Монкалм съсредоточава оскъдните си ресурси за отбрана на река Сейнт Лорънс, с основна отбрана при Карийон, Квебек и ЛуибургЛуисбърг, докато Водрьойл спори неуспешно за продължаване на тактиката му на набези, проработила доста ефективно в предишните години.<ref>Fowler, p. 139</ref>
 
Британските провали в Северна Америка, комбинирани с други провали в Европейския театър, водят до падането от власт на Пелхам Холс и на основния му военен съветник, херцогът на Къмбърланд. Холс и Пит тогава се обединяват в неспокойна коалиция, в която Пит доминира военното планиране. Той се впуска в план за кампания през 1758 г., който в голяма степен е развит от Кембъл, който е заменен от Абъркромби като главнокомандващ след провалите от 1757 г. Планът на Пит призовава за три големи офанзивни действия с участието на голям брой редовни войски, подкрепени от провинциалните опълчения, с цел пленяването на сърцето на Нова Франция. Две от експедициите са успешни. Форт Дюкен и ЛуибургЛуисбърг падат в ръцете на големи британски сили.
 
Експедицията на Форбс е британска кампания от септември-октомври 1758 г., с 6 000 войници, водени от ген. Джон Форбс за прогонване на французите от страната Охайо. След като британски преден отряд е [[битка при форт Дюкен|отблъснат]] на 14 септември, французите се изтеглят от форт Дюкен, оставяйки британците в контрол на долината на Охайо.<ref>Fred Anderson, ''Crucible of War: The Seven Years War and the Fate of Empire in British North America, 1754 – 1766'' (2000) pp 267 – 285</ref> Голямата френска крепост ЛуибургЛуисбърг в Нова Скотия е пленена след обсада.<ref>William, Wood, ''The Great Fortress: A Chronicle of Louisbourg 1720 – 1760'' ([http://www.gutenberg.org/etext/6026 online from [[Project Gutenberg]]]</ref>
 
Третото нахлуване е спряно с невероятната френска победа в [[битка при Карийон|битката при Карийон]], в която 3 600 французи прочуто и решително побеждават 18 000 редовни войници, опълчение и индиански съюзници на Абъркромби извън форта, който французите наричат Карийон, а британците Тикондерога. Абъркромби спасява нещо от катастрофата като изпраща Джон Брадшийт на експедиция, която успешно унищожава форт Фронтенак, включително складовете с припаси, предназначени за западните фортове на Нова Франция и кожи, предназначени за Европа. Абъркромби е сменен от [[Джефри Амхърст]], победител при ЛуибургЛуисбърг.
 
Новият външен министър на Франция Етиен Франсоа решава да се съсредоточи върху нашествие в Британия, за да привлече британски ресурси от Северна Америка и Европа. Нашествието се проваля както военно, така и политически, тъй като [[Уилям Пит старши|Пит]] отново планира значителни кампании срещу Нова Франция и изпраща средства на британския съюзник в Европа, Прусия и френският флот се провалят в морските битки при Лагош и залива Куиберон. В един случай на добър късмет няколко френски кораби с припаси успяват да напуснат Франция, избягвайки от британската блокада на френския бряг.