Мирова скръб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Мирова скръб''' ({{lang-de|Weltschmerz}}) е понятие, въведено от немския писател [[Жан Паул]] в незавършения му роман „Селина или за безсмъртието на душата“ (1823). Обозначава чувството на горест и болезнена [[меланхолия]], която човек изпитва поради собственото си несъвършенство, схващано като част от несъвършенството на света. Това състояние често води до песимизъм, резигнация или бягство от действителността.
 
„Мировата скръб“ е широко разпространена в творчеството на редица европейски поети и писатели от края на XVIII и първата третина на XIX век – [[Джордж Байрон]], [[Джакомо Леопарди]], [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]], [[Алфред дьо Мюсе]]. Като основно светоусещане „мировата скръб“ намира израз в поезията на немските [[Романтизъм|романтици]] [[Йозеф фон Айхендорф]], [[Клеменс Брентано]], [[Николаус Ленау]] и др. [[Хайнрих Хайне]] го описва като ''„скръб поради преходността на земната красота“'', а Томас Ман го нарича ''„угнетение от живота“''.