Вълчан войвода: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: пълен граматически ужас |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Вълчан войвода
| категория = революционер
| портрет = Вълчан войвода 1.jpg
| портрет-описание =
|
▲| описание = български хайдутин
| роден-място = [[Осеновлаг]] или [[Лозенградско]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Тулча]] [[Османска империя]] или [[Браила]]
| националност = {{BUL}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
}}
[[File:Russian Memorial Plate in Sozopol.jpg|мини|250п|Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в
▲[[File:Russian Memorial Plate in Sozopol.jpg|мини|250п|Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1829г.]]
'''Вълчан войвода''' е легендарна личност, приема се че е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла [[България]] от Тимок до Тулча и от Македония до Цариград.
== Биография ==
Вълчан войвода е много известна личност в народните предания в Северозападна България, в Самоковско, Търновско в [[Странджа]], [[Сакар]], [[Източна Стара планина]] Лудогорието и Добруджа. Според най-разпространената легенда е родом от с. [[Осеновлаг]] до [[Своге]] в [[Стара планина]], или с. Косача, Пернишко. Според други от [[Лозенградско]] или Малкотърновско в [[Странджа]]. Като много млад убил турчин, който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край, стигнал до [[Бяло море]] и там се побратимил с гръка Спирос Димитър, който го научил на рибарство и мореходство. Двамата мислили да се занимават с пиратство около Цариград, но с малкия им каик било безумие и Вълчан решил да събере дружина и да завардят някой пролом. Спирос
Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил [[поп Мартин]]. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване, е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г. Вълчан се среща с капитан [[Георги Мамарчев]] (1786-1846 г.) в [[Букурещ]], вуйчо на [[Георги Раковски]]. [[Раковски]] в своите мемоари пише за Кара Кольо: „ моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Най-ранните известия го свързват с района на село Тагарево (днеш. Вълчаново) и с. Факия. По бащина линия произлиза от големия род на Бимбеловци от с. Факия. Бимбеловците са наследници на Момчил войвода, загинал през 1345 г. в битка с обединените ромейски и турски войски.
Водил дружина, Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река [[Резовска]]. С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира
Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но намирал и стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел
Умира в [[Браила]], където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин.
„През [[1793]] г. Вълчан и брат му Костадин, който е по-възрастен с 40 години, отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо войвода, прочут по [[Странджа]] и [[Сакар]]. Вълчан е на 18 години, висок и едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци...“. От този текст може лесно да се изчисли годината, в която е роден Вълчан войвода или Вълчан Ангелов Пандурски
По време на [[Въстание в Тракия 1829|Въстанието в Тракия]] през [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]] 53 годишният легендарен войвода участва с четата си заедно с българския доброволчески отряд на [[Стойко Маврудов]] в [[Боеве за Созопол (1829)|освобождаването и отбраната на Созопол]] заедно с руските флотски части срещу турците.
Според семейното родословно дърво на русенската фамилия Хаджииванови, след неспокойните хайдушки години Вълчан войвода се установява на постоянно местожителство в големия български град [[Тулча]] в [[Северна Добруджа]]. Тук той създава семейство, като се жени за монахинята Епраксина, от която има четири деца
==
<references />
* {{икона|bg}} [http://hadjiivanov.info/content/books/RodoviKoreni/RodoviKoreni.pdf Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005.]
|