Вълчан войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: пълен граматически ужас
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Вълчан войвода
| категория = революционер
| описание = български хайдутин
| портрет = Вълчан войвода 1.jpg
| портрет-описание =
| px име-рождено = 240
| описание = български хайдутин
| роден-място = [[Осеновлаг]] или [[Лозенградско]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Тулча]] [[Османска империя]] или [[Браила]] [[Влашко]]
| националност = {{BUL}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
}}
[[File:Russian Memorial Plate in Sozopol.jpg|мини|250п|Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1829г1829 г.]]
 
[[File:Russian Memorial Plate in Sozopol.jpg|мини|250п|Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1829г.]]
'''Вълчан войвода''' е легендарна личност, приема се че е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла [[България]] от Тимок до Тулча и от Македония до Цариград.
 
== Биография ==
Вълчан войвода е много известна личност в народните предания в Северозападна България, в Самоковско, Търновско в [[Странджа]], [[Сакар]], [[Източна Стара планина]] Лудогорието и Добруджа. Според най-разпространената легенда е родом от с. [[Осеновлаг]] до [[Своге]] в [[Стара планина]], или с. Косача, Пернишко. Според други от [[Лозенградско]] или Малкотърновско в [[Странджа]]. Като много млад убил турчин, който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край, стигнал до [[Бяло море]] и там се побратимил с гръка Спирос Димитър, който го научил на рибарство и мореходство. Двамата мислили да се занимават с пиратство около Цариград, но с малкия им каик било безумие и Вълчан решил да събере дружина и да завардят някой пролом. Спирос дошъл с него, а Кара Емин ага, когото познавали от Цариград щял да им бъде шпионин и да съобщава за богати кервани. Работата потръгнала със смелия и съобразителен Вълчан начело, събрала се голяма дружина, а неговия побратим - – поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко Сърбин, Емин бей и Петър били подвойводи. Вълчан другарувал и с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо. С последните построили [[Устремски манастир|Устремският манастир, наречен затова "Хайдушки"„Хайдушки“]] в Сакар планина, а с поп Мартин и другите - – [[Седемте престола|Манастира 7-те престола]] в Стара планина. <ref>[http://treasures.zonebg.com/legs.htm Тайните съкровища в България]</ref> Така Вълчан се издигал в нещо като главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис и всяка година правел сбор на всички хайдути и войводи, които имало в България в центъра ѝ - – в местността Станчов полугар до Троян, където събирали пари за челядта на пострадалите си другари и за освобождението на България, а Вълчан давал много пъти над всички. Събраното държели в Общата маара, която само той знаел и можел да ходи. <ref>[http://zamoreto.com/%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8легенди-%D0%B7%D0%B0за-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82oимането-%D0%BD%D0%B0на-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BDвълчан-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0войвода/ Легенди за Вълчан войвода]</ref> Легендите за войводата са безкрай, някои свързват "трезора"„трезора“ на хайдутите, не с планината, а с лагуните при Ропотамо, където бил рибарувал, или с разни вирове или с други планини, като Сакар, а не с Балкана. Казват, че дал хайдушката хазна на Евлоги и Христо Георгиеви да се построи след освобождението Висша българска школа, което те и правят, построявайки Софийския университет. Друга легенда сочи, че имането е открито от комунистите по време на режима им<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=308137 Комунисти открили златото на Вълчан войвода] </ref> или, че упорито е търсено, но не е открито<ref>''[http://souroujon.blog.bg/technology/2009/07/14/imaneto-na-vylchan-voevoda.363723 Само в района на Змейкале - – село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато?! За съкровището знаел члена на ЦК Георги Йорданов.]''</ref>, че Вълчан става хайдутин със сестра си Рада – за да я спаси от „пашата на Орхание”Орхание“ и воеводата бил уловен от леденишкия спахия, стария Ахладоолу, или минал Дунава, че и в сборника Български народни песни от Македония на братя Миладинови народът и в този български край тачи и пее за Вълчан Войвода. Изследователя Йордан Перчинков в труда си „Вълчедръм – докосване до миналото”миналото“. цитира една приписка от тогавашното хайдушко време, в която се казва следното: ''„Ние бяхме 99 души без майки и бащи. Турска вяра не щем. Боже, Боже, пари и богатство ни даде, и юначни години, но българско царство не ни даде…”даде…“.''  (Вълчан войвода, поп Мартин, Али бей врачански и Бела Рада)<ref>Българските [http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=26965.0 войводкини.]</ref>
 
Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход (Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните), най-близък съратник му е бил [[поп Мартин]]. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване, е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г. Вълчан се среща с капитан [[Георги Мамарчев]] (1786-1846 г.) в [[Букурещ]], вуйчо на [[Георги Раковски]]. [[Раковски]] в своите мемоари пише за Кара Кольо: „ моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е подържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
 
Най-ранните известия го свързват с района на село Тагарево (днеш. Вълчаново) и с. Факия. По бащина линия произлиза от големия род на Бимбеловци от с. Факия. Бимбеловците са наследници на Момчил войвода, загинал през 1345 г. в битка с обединените ромейски и турски войски.
 
Водил дружина, Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река [[Резовска]]. С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира - – Също така е записано, че той е пратил пратеници при руския цар, за да иска да се започне война с [[Турция]], като е бил готов да плати цялото [[мурабе]], заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар (въпреки, че пратил делегация при него) не се наел да започне война.
 
Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но намирал и стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел – да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.
 
Умира в [[Браила]], където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин.
 
„През [[1793]] г. Вълчан и брат му Костадин, който е по-възрастен с 40 години, отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо войвода, прочут по [[Странджа]] и [[Сакар]]. Вълчан е на 18 години, висок и едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци...“. От този текст може лесно да се изчисли годината, в която е роден Вълчан войвода или Вълчан Ангелов Пандурски - – роден в [[1775]] година.
 
По време на [[Въстание в Тракия 1829|Въстанието в Тракия]] през [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]] 53 годишният легендарен войвода участва с четата си заедно с българския доброволчески отряд на [[Стойко Маврудов]] в [[Боеве за Созопол (1829)|освобождаването и отбраната на Созопол]] заедно с руските флотски части срещу турците.
 
Според семейното родословно дърво на русенската фамилия Хаджииванови, след неспокойните хайдушки години Вълчан войвода се установява на постоянно местожителство в големия български град [[Тулча]] в [[Северна Добруджа]]. Тук той създава семейство, като се жени за монахинята Епраксина, от която има четири деца - – Иван, Васил, Петра и Оксана. Скицата на семейното дърво на Хаджииванови сочи, че след смъртта си Епраксина била погребана в женския манастир Чипика в Тулчанско. Пак в същия документ се твърди, че Вълчан войвода завършва земния си път в Тулча. (според другата спомената версия - – в [[Браила]] на отсрещния бряг на Дунава, а езотецици сочат с. [[Войводино]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:bw-4VG_Iv58J:slovoplus.info/arhiv/sp_37.pdf+&cd=17&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Тайните подземия на България, Вълчан войвода]</ref>). Синът на Вълчан и Епраксина - – Хаджи Иван Вълчанов Иванов става едър търговец. Той има трима синове и две дъщери. Единият от синовете му - – Петър се преселва в Русе и се оженва за Тонка Винарова, дъщеря на Никола Станев-Шарапчията.
 
==== Източници== ==
<references />
* {{икона|bg}} [http://hadjiivanov.info/content/books/RodoviKoreni/RodoviKoreni.pdf Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005.]