|
== География ==
Село Сокол се намира на 5 километра от град [[Главиница]]. В селото живеят приблизително 290 души към месец септември 2010 г.
Селото е богато на водни ресурси: две пълноводни чешми, три язовира: местност „Пътя Зафирово“ – 62дка; местност „Пътя Зафирово“ – 37 дка; местност „Юкя“ – 17 дка. В тах се развъждат на най-различни сладководни риби, като най-разпространени са шаранът, толстолобът и каразът.
Село Сокол се намира на 5 километра от град Главиница. В селото живеят приблизително 290 души към месец септември 2010 г.
== Религии ==
== Религии ==
Населението е предимно българско, а основната религия е православно християнство.
На територията на селото се намира църква с много-добъра архитектура,която е създадена през 1936 г.
На територията на селото се намира църква с много-добъра архитектура, която е създадена през 1936 г.
Населението на селото винаги е располагало с местен свещеник.
== История ==
Жителите на селото са българи, основно преселени от с. Гърлица (Румъния) по [[Крайовската спогодба]] от 1940 г.
През 1941 година селото е преименувано на село Сокол.
* 1942 година първото радио в селото собственост на отец Иван Николов, радиото е работело на батерии.
* 1948 година първата вършачка закупена от Хаджи Минко.
* 1950 година светва първата електрическа крушка. През същата 1950 се основава и Трудово-Кооперативно стопанство. Построяват се сгради ма ТКЗС и Потребкооп.
* 1958 година първият комбайн закупен от ТКЗС „Път към комунизма“
* 1959 година на 08. IV. здравната служба влиза в действие. Здравеопазването е обект на постоянни грижи и внимание от страна на кметството. Подобриха се условията на работа, снижава се заболяемостта с временна и трайна нетрудоспособност.
* 1960 година първият асфалт през селото. Маршрут с. Зафирово – гр. Главиница.
* 1961 година селото е водоснабдено чрез средства събрани от самооблагане.
* 1966 година първият телевизор „Опера“ в селото собственост на СПК /Селкооп/.
Жителите на селото са българи, основно преселени от с. Гърлица(Румъния) по Крайовската спогодба от 1940 г.
Особената историческа съдба на този край е събрала тук преселници от почти всички краища на страната. Преселници от Северна Добруджа, които в по-голямата си част са тракийци и балканджии напуснали родните си огнища след войните от 1810-1812 година; 1828-1829 година и войната от 1877 година.
След сключването на Одринския мирен договор (подписан на 14 септември 1829 година), съгласно който:
• Потвърждават се руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми, Грузия и част от Армения.
• Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава).
• Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.
• Даден е 18 месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия (чл. ХІІІ). Резултат от тази клауза на договора е най-голямата изселническа вълна на тракийски българи от Югоизточна България към Бесарабия част от която не се заселва там, а остава в Добруджа.
населението от задбалкана, предимно от Сливен, Термен-дере /Гавраилово/, от ямболско, страхувайки се от отмъщение от страна на турците, решават да науснат своите домове и да тръгнат с руските войски, командвани от генерал Дибич.
Когато в града станало известно, че според решенията на мирния договор руските войски ще се оттеглят, населението решило да се изсели от своите родни огнища и да последва освободителите в далечния и труден път към Влашко и Бесарабия. Есента, зимата и пролетта на 1829/1830 година преминали в усилена подготовка за предстоящото заминаване. М. Греков предава спомена на известния народен хайдутин Генчо Кьрюв укривал се на времето в града: „В Ямбол още стояха руските войски. Срещнахме наши познати по ханищата и механите и ги питахме що ще нравят? В отговор те ни сочеха покритите си коли". Слуховете за намерението на българското население от Ямбол да се изсели достигнали и до турското правителство, което се помъчило да попречи на заминаването. В условията на временно руско управление в града, то не е можело да действува чрез свои официални представители и за това търсело околен път. Турските власти възнамерявали да въздействат върху религиозното чувство на българите в Ямбол и изпратили в него одринския митрополит Герасим. Из повод на това Георги С. Раковски пише: „Мир ся завърза и защото много българи ся решиха да ся приселят у Русия, тогава злобний митрополит гръко-съанарит от турска страна дойде в Ямбол иСливен и проповядваше на българи да не слушат Руссия, а да живеятт с турци, хвалят турци".
На 13 април 1830 година била дадена заповедта за изтеглянето на руските войски. В равното Карнобатско поле се събрали колите на всички, конто желаели да напуснат османската империя. Със сълзи на очи ямболци се простили с родния си град, изпълнени срешимост до края на живота си да бъдат свободни и независими хора. През старопланинските проходи те прекосили равна Добруджаи, били пренесени през р. Дунав. Една част от тях останали въвВлашко, а друга се отправила към Южна Русия — Бесарабия. Други били пренесени с кораби до черноморскте пристанищни градовена Русия, откъдето се отправили за определените им райони за заселване.
Според един от авторите, занимаващи се с преселението, характерно за втория поток, т. е. от април 1830 г., било това, че населението напускало не само селата, но в повечето случаи и градовете. Така от Ямбол излезли почти 3000 домакинства — 38 свещеници, 210 абаджии (майстори на сукно), 266 търговци, 203 овчари, 203 дърводелци, 116 шивачи, 184 бояджии, 172 лозари, 661 земеделци, 658 различни занаятчии. От този град са излезли всичко 7279 души. По-компактно ямболци се заселили в Браила — опразнена съгласно мирния договор турска крепост, и в Болград, където едната от махалите на града била наречена „ямболска махала". Масовият отлив на производителното българско население се отразил върху икономическото развитие на града, а така също намалил временно ролята пзначението на българската народност в него.
Заедно с градското население напуснали родните си огнища и българското население от редица села: Пашалий, Голямо Шарково, Боялжпк, Дервент, Дюлино, Малък Манастир, Зимница, Малко Шарково, Голям манастир, Мамарчево, Сламино, Камен връх, Ботево и др. Българският елемент в околията намалял катастрофално. От един турски документ може да се види, че от някогашните 300 къщи българи в Ямбол останали само 25 къщи.
Сливенци се разделилят на две групи. Едната, която искала да тръгне с руските войски и да се заселят в Бесарабия, другата да останат по местата си. С цел да не се разколебаят и другите, запалват града за да не могат къщите и имотите да повлияят на някои да останат в града. Така потеглят за Бесарабия. Минавайки Балкана, това население отива в Бесарабия, като очаквало, че там не ще бъде облагано с данъци. Но след като руското царство започва да ги облага с данъци, населението от българите там образуват свои села, като сегашния град Болград, село Дермен-дере, Твърдица и др. Но една част от това население, водено от любов към стария роден край решава да се завърнв. Нижат се дни на тежки преходи. Често нападнати от различни хайки и разбойници, които върлували по тези места и една част от тях се заселват в местност близо до голямо езеро, и образуват с. Гърлица. Името на селото произлиза от многобройните гургулици /гърлици/, които е имало около езерото. Гърлица (на румънски: Gârliţa) е село, център на община в окръг Кюстенджа, Северна Добруджа, Румъния. Старо българско село, което е запуснато. В 1830 година е възстановено от седем къщи преселници от близките села Алфатар, Алмали и Кайнарджа. В 1833 година идват, връщайки се от Бесарабия, повече от дванадесет къщи българи от Сливенско, а в 1834 седем-осем къщи от Разградско. Всерд заселилите се от селото има и от Сливен, с.Дермен-дере /Гавраилово/, по-късно прииждат от търновско, които са известни под прякора коледжиковите, от Шабла – родът на шаблальовите и др. Населен ието се е занимавало със земеделие и животновъдство. Изобилната вода и добра паша позволявала да се развива животновъдството.
Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 година, между България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа (“Cadrilater” на румънски), както и да се осъществи обмен на населението от Северна и Южна Добруджа.
Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа). Есента на 1940година. Ситен дъжд ръми, сиви облаци са надвиснали над над земята, притиснали са я като похлипак. Наоколо пустеещите земи. Мрачно и тъжно. По Силистренското шосе бавно се движат каръци, натоварени с багаж, мъже и жеми, посърнали и бледи, само в очите на децата се чете радост и любопитство от тазо обстановак. Да, това са селяните от с. Гърлица, които по силата на Крайовския договор от 1940 трябва да напуснат своя роден край, където техните деди са се заселили от неизвестност и сега да търсят нови места, наново да се настаняват. Те отиват към село '''Татар-Атмаджа'''. Селото което преди това е подбрано от група селяни от Гърлица – Харалан Иванов Дюлгеров, Йордан Хараланов, Георги Господинов и др.
Село Татар-Атмаджа е малко селце на 5 км. от Сънсънлар /Зафириво/, разположено на равно място с малки схлупени татарски къщи, като някъде извишават снага някои сгради, построени от македнонците. Първите жители на Татр-Атмаджа са татари, потомци на някогашните монголци с предводител Чингис хан. С изгонването на татарите от Русия, неизвестно как част от тях са дошли по нашите земи и са се заселили в с.Кемалкьой /Дичево/. Мястото където се намира сега с. Сокол е било покрито с гори.
По време на руско-турската война един от татарите, жител на с. Кемалкьой, на име Борай се изплашил да не би русите да ги тормозят, избягал в гората и си направил къща на мястото, където сега се намира къщата на Георги Господинов, впоследствие разширява двора на къщата си до двора на Тодор Караманов. Така Борай заедно с жена си Садия си живеели морно и спокойно. Родили им се деца. Но веднъж срещу едно от децата им изкача вълк. Детето се изплашва, заболява и умира. Погребението е на сегашната Здравна служба. И по такъв начин се поставя началото на турските гробища. Отначало близки, а по-късно татари започват да се заселват на това място. Те обичали да ходят на лов като използват атмаджи /соколи/, порадко което селото започва да се нарича Татар-Атмажа. Борай умира на 60 години. Така селото се развива мирно и спокойно до момента, когато румънската власт започва да заселва колонисти, македнонци, цънцъри. Същите започват да тормозят татарското население, като им нанасят побой, хвърлят сланина в кладенците, мажат кофите със свинка мас. Този тормоз продължл дълго време, което принуждава татарите да започнат своето изселване от селото, като заминават за турция. Остават три семейства, между новозаселилите македонци – дядо Исмаил Зейнулов, дядо Шукри Аптулов, Амди Аптураманов.
През 1940 г. по силата на Крайовския договор в изпълнение на хитлеровата политика за създаване на чисти нации, македонците са изселени в Румъния, а българите от Северна Добруджа в южна. Така нашите родители идват в Татар-Атмаджа и заживяват тежък, беден живот. Фашиската власт се стреми да изсмуче и последния сок от техния непосилен труд на секяни. Започва реквизиции на жито, мас, вълна и др.
1941 година селото е преименувано на село Сокол.
1942 година първото радио в селото собственост на отец Иван Николов, радиото е работело на батерии.
Идва 9.IX.1944 година, народната власт открива нови перспективи пред населението на с. Сокол.
• 1948 година първата вършачка закупена от Хаджи Минко.
• 1950 година светва първата електрическа крушка. През същата 1950 се основава и Трудово-Кооперативно стопанство. Построяват се сгради ма ТКЗС и Потребкооп.
• 1958 година първият комбайн закупен от ТКЗС „Път към комунизма”
• 1959 година на 08. IV. здравната служба влиза в действие. Здравеопазването е обект на постоянни грижи и внимание от страна на кметството. Подобриха се условията на работа, снижава се заболяемостта с временна и трайна нетрудоспособност.
• 1960година първият асфалт през селото. Маршрут с. Зафирово – гр. Главиница.
• 1961година селото е водоснабдено чрез средства събрани от самооблагане.
• 1966година първият телевизор „Опера” в селото собственост на СПК /Селкооп/.
Построява се обществена баня, обществена фурна, търговски обекти – ресторант, магазини за хранителни и текстилни стоки и отделен магазин за плод и зеленчук; читалище, административна сграда на АПК, спортен комлпекс с парк, който се използва за почивка, спортна комбинирана площадка в училище, автоматична телеграфопощенска централа, поставят се бордюри и плочки на 80% от уличната мрежа.
1981-1984г – 1984 г. довършва се новата читалищна сграда, прокарва се кабелна мрежа за автоматичната централа, автомивка, довършва се площада в селото. В строеж е новото общежитие за 150 деца. Има два цеха на територията на селото. Цех към завода за строителна техника в гр. Главиница за 38 работника, цех „Камъшит”„Камъшит“ към гр. Силистра за 50 работнички. Вцеха за строителна техника се произвеждат компресорни възли и детайли, а в другия дамски куфари и чанти.
== Обществени институции ==
Народно Читалище „ОСВОБОЖДЕНИЕ – 1940 г.“, регистирано на 10.11.1940 г., от будни жители на село Сокол, с председател – Борис Николов – учител.
Читалището разполага с модерна двуетажна масивна сграда „Културен дом“, построен през 1980 г.,на площ от 2000 m². Читалището разполага с: модерни гримьорни, зрителна зала с 320 места, модерна библиотека с 11 600 т. литература с заемна зала, хранилище, лекционна зала, читалня и проект „Глобални Бибилиотеки – България“. През 2004 г., беше открита „Клуб на самодееца“ с капацитет до 100 места, където се провеждат културно масови мероприятия. Това е единственото читалище в страната, което разполага със собствено кабелно радио. Читалището се посещава от 60 самодейци от 10 до 70 годишна възраст. В читалището са сформирани следните самодейни състави:
<!-- == Обществени институции == -->
* хор за акапелно пеене
* хор за обработени народни песни
* хор за автентични песни
* група за пресъздаване на автентични народни обичаи
* хор и танцов състав при местното ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“
* група за художествено слово и рецитали
* танцов състав за автентични танци и др.
Неизброими са наградите и отличията които са завоювали самодейните състави през 70 годишната си дейност.
== Културни и природни забележителности ==
От 01.01.2011 г., читалището работи по два проекта по ЕСП, от програмата за „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“, финансирани от ЕС:
Народно Читалище "ОСВОБОЖДЕНИЕ - 1940 г.", регистирано на 10.11.1940 г., от будни жители на село Сокол, с председател - Борис Николов - учител.
- проект „ДОМАШЕН ПОМОЩНИК“ с 34 служители „домашни помощници“, които обгрижват 110 потребители – инвалиди и самотно живеещи пенсионери в селата – Сокол, Дичево, Суходол, Зафирово и Коларово. Проекта е за 12 месеца на стойност – 171 594.82 лв.
На дрес:7621- с.Сокол, ул. "Димитиър Благоев" № 30-г, общ. Главиница, обл. Силистра,
- проект „ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ В СЕЛО СОКОЛ“, с персонал от 15 служители, които полаган грижи за 30 потребители – инвалиди над 70% увреждания. Проекта е за 10 месеца и е на стойност от
Ел.адрес: chitalishte_sokol@abv.bg, телефони: DSM 0877 739 691
ЧИТАЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО:
Николина Георгиева Владимирова - председател
Дончо Желев Дончев - член и секретар на НЧ
Мария Стефанова Тодорова
Иванка Неделчева Керанова
Стефка Кръстева Илиева
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПК:
Димитър Димитров Колев
Читалището разполага с модерна двуетажна масивна сграда "Културен дом", построен през 1980 г.,на площ от 2000 m². Читалището разполага с: модерни гримьорни, зрителна зала с 320 места, модерна библиотека с 11 600 т. литература с заемна зала, хранилище, лекционна зала, читалня и проект "Глобални Бибилиотеки - България". През 2004 г., беше открита "Клуб на самодееца" с капацитет до 100 места, където се провеждат културно масови мероприятия. Това е единственото читалище в страната, което разполага със собствено кабелно радио.Читалището се посещава от 60 самодейци от 10 до 70 годишна възраст. В читалището са сформирани следните самодейни състави:
- хор за акапелно пеене
- хор за обработени народни песни
- хор за автентични песни
- група за пресъздаване на автентични народни обичаи
- хор и танцов състав при местното ОУ "Св.Св.Кирил и Методий"
- група за художествено слово и рецитали
- танцов състав за автентични танци и др.
Неизброими са наградите и отличията които са завоювали самодейните състави през 70 годишната си дейност.
От 01.01.2011 г., читалището работи по два проекта по ЕСП, от програмата за "РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ",финансирани от ЕС:
- проект "ДОМАШЕН ПОМОЩНИК" с 34 служители "домашни помощници", които обгрижват 110 потребители - инвалиди и самотно живеещи пенсионери в селата - Сокол, Дичево, Суходол, Зафирово и Коларово. Проекта е за 12 месеца на стойност - 171 594.82 лв.
- проект "ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ В СЕЛО СОКОЛ", с персонал от 15 служители, които полаган грижи за 30 потребители - инвалиди над 70% увреждания.Проекта е за 10 месеца и е на стойност от
229 610.01 лв. От 01.03.2012 г., проекта ще премине на делигиран бюджет към Община Главиница.
Ръководтвото та двата проекта - ДЦВХУ и ДП, се ръководят от: 1. Ръководител на проектите - Дончо Дончев, секретар при СНЧ, 2. Координатор на проектите - Галя Иванова
Ръководтвото та двата проекта – ДЦВХУ и ДП, се ръководят от: 1. Ръководител на проектите – Дончо Дончев, секретар при СНЧ, 2. Координатор на проектите – Галя Иванова
ДЦВХУ се намира на адрес: с. Сокол, ул."Д. Благоев" № 61, общ. Главиница, обл. Силистра.
'''На 10.09.1940''' година по инициатива на общинския чиновник Борис Николов от село Гложене, Оряховско и жителите на Татар-Атмаджа, желаейки даработят за своето и на съселяните си културно-просветно издигане са решили да основат, Народно читалище, което да носи името „Освобождение“. Събира се членски внос, правят се дарения, помощи от пари, книги и снимки. Закупува се маса, четири стола, радиоапарат, а 50дка земя се е давала по наем и със събраните средства по-късно се взема сградата „Джамията“, прави се ремонт и реконструкция на читалищен салон и библиотека. Борис Николов изнася сказката „Ролята на Добруджанеца през време на осовбодителна епоха и целите и значението на народните читалища“, като апелира за масово навлизане в него, да се работи с ентусиазъм и активност – за културно-просветното издигане на селото.
'''На 10.09.1940''' година по инициатива на общинския чиновник Борис Николов от село Гложене, Оряховско и жителите на Татар-Атмаджа, желаейки даработят за своето и на съселяните си културно-просветно издигане са решили да основат, Народно читалище, което да носи името „Освобождение”. Събира се членски внос, правят се дарения, помощи от пари, книги и снимки. Закупува се маса, четири стола, радиоапарат, а 50дка земя се е давала по наем и със събраните средства по-късно се взема сградата „Джамията”, прави се ремонт и реконструкция на читалищен салон и библиотека. Борис Николов изнася сказката „Ролята на Добруджанеца през време на осовбодителна епоха и целите и значението на народните читалища”, като апелира за масово навлизане в него, да се работи с ентусиазъм и активност – за културно-просветното издигане на селото.
Непосредствено след учредяване на читалището се взело решение да функционира и библиотека. Със събрани средства /дарения/ от жителите на селото са закупени 40 броя книги. Библиотеката през годините се е помещавала в частни домове. Първият библиотекар е бил Димитър Великов Петров.
През есента на 1980 година на територията на с.Сокол е открита двуетажна масивна сграда на площ 2 хил.m², която представлява нов Културен дом, който и до днес си остава най-голямата сграда за културно-масова дейност на територията на община Главиница. През същата година библиотеката е преместена в новата сграда с наличен фонд 7000 тома литература подреден от специалисти по библиотечно дело от гр. Силистра.
Старото читалище което е заменено с нова сграда в която има добре оборудван кино салон с 300 места, гримьорни, клуб за естетическо възпитание.
С откриването на новата читалищна сграда се създават добри условия за работа на самодейните колективи, като някои от тях успяват да стигнат до окръжните прегледи: Женския хор завоюва – бронзов медал, групата за политически песни – сребърен и групата за художествено слово – бронзов.
От 1980 година до 01.01.2010 година фондът е нарастнал от 7000 на 11755 тома от всички отрасли на знанието.
През годините библиотеката е стопанисвала и развивала своята дейност от седем библиотекари, от които с най-дълъг стаж е Николина Стойчева Колева, която е с библиотечен курс и работи – 30години.
През годините библиотеката е стопанисвала и развивала своята дейност от седем библиотекари, от които с най-дълъг стаж е Николина Стойчева Колева, която е с библиотечен курс и работи – 30години.
Библиотеката раполага със: заемна, читалня, хранилище. Най-много са Художествената литература, отдел История, Литературознание, Медицина, Детска литература и др. През 1984 година към библиотеката се изграждат две подвижни библиотеки към селата Бащино и Косара. Книгите се предават чрез предавателно-приемателен дневник.
Днес от препълнените лавици в библиотеката черпят знания не само учениците и населението на с. Сокол, но и от съседните села: Дичево, Бащино, Суходол, които учат в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий’ с. Сокол. Библиотеката е втора по големина в община Главиница.
В библиотеката се провежда традиционния ритуал „Вече сме читатели” с учениците от първи клас с цел приучаване на първокласници да познаят детския фонд на библиотеката. През седмицата на детската книга се провеждат литературни утра: „Четенето е живот”, „Книгата – великата човешка памет” и други. В библиотеката се провеждат и библиотечни уроци за получаване на минимум библиотечни знания.
Библиотеката разполага с компютърна конфигурация, която е достъпна за всеки читател. Извършва интернет услуги. Читателите имат възможност да си подготвят реферати, есета и да развиват въпроси по зададени теми. Библотеката развива и клубна дейност в предоставения от читалището „Клуб на самодееца” при по-мащабни мероприятия: срещи с писатели, литературни вечери и др.
През 2007 година или веч три години от Народно читалище „Освобождение – 1940г.“ стопанисва кабелно радио с което се горедеем, защото това е една голяма социална придобивка както за читалището, така и за нашите съграждани. Единственото село в общината с кабелно радио и единствено читалище в старната притежаващо кабелно радио.
През май 2009 година Народно читалище „Освобождение –1940г.” с. Сокол стана „Читалище № 1” в община гр. Главиница.
В библиотеката се провежда традиционния ритуал „Вече сме читатели“ с учениците от първи клас с цел приучаване на първокласници да познаят детския фонд на библиотеката. През седмицата на детската книга се провеждат литературни утра: „Четенето е живот“, „Книгата – великата човешка памет“ и други. В библиотеката се провеждат и библиотечни уроци за получаване на минимум библиотечни знания.
На територията на селото се намира и ОУ "Св.Св.Кирил и Методий", което е открито през 23.02.1941 г.,от будни жители на селото: Борис Николов(от село Гложене, Оряховска околия), Дяко Иванов, Марин Георгиев и др. От начало училището се е намирало в центъра на селото /сега не съществува/, а новото училище е построено през 1968 г, което функционира и до сега.
Библиотеката разполага с компютърна конфигурация, която е достъпна за всеки читател. Извършва интернет услуги. Читателите имат възможност да си подготвят реферати, есета и да развиват въпроси по зададени теми. Библотеката развива и клубна дейност в предоставения от читалището „Клуб на самодееца“ при по-мащабни мероприятия: срещи с писатели, литературни вечери и др.
През 2007 година или веч три години от Народно читалище „Освобождение – 1940 г.“ стопанисва кабелно радио с което се горедеем, защото това е една голяма социална придобивка както за читалището, така и за нашите съграждани. Единственото село в общината с кабелно радио и единствено читалище в старната притежаващо кабелно радио.
През май 2009 година Народно читалище „Освобождение –1940 г.“ с. Сокол стана „Читалище № 1“ в община гр. Главиница.
На територията на селото се намира и ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, което е открито през 23.02.1941 г.,от будни жители на селото: Борис Николов(от село Гложене, Оряховска околия), Дяко Иванов, Марин Георгиев и др. От начало училището се е намирало в центъра на селото /сега не съществува/, а новото училище е построено през 1968 г, което функционира и до сега.
На 10.01.1942 година се открива прогимназия /сегашния пети клас/. За учител на прогимназията е назначена Тодорка Янкова Бояджиева от град Шумен. Поради минималния брой на учениците до 1944 година паралелките са били слети.
Нов етап в развитието на образователното дело настъпва след 1945 година, с всяка измнинала година класовете се отделят и през 1949 година всички класове от първи до до седми клас са самостоятелни. Наименованието на училището „Св. Св. Кирил и Методий” е още от неговото основаване през 1941 година. Учебната 1945-46 година започва на 15.09 с един учител Цветан Младенов. По-късно идват и други учители. За главен учител е назначен Спас Димитров Кънев. През 1950 година започва да функционира и детската градина с 44 деца, като за детска учителка първоначално е назначена Пенка Христова Братоевска. През същата година в училище постъпва местен учител Иван Желясков Димитров. Същата година на 15.09 се открива общежитието към училището с възпитател Величка Ангекова Димитрова.
През 1964-65 година за пръв път се открива 8 клас. От 1966 година започва строителството на нова учебна сграда, комбинирана спортна площадка, изгражда се пионерско помощно стопанство.
Построява се ново училище за 300 деца, което започва да фукционира през 1967 година.
С взаимните усилия на училищното ръководство и кметството се извършва не малко за подобряване на материално-техническата база и учебно-техническите средства. Обзавеждат се квартири на наместните учители, подсигоряват се добри условия за живеене и самоподготовка.
Училището е модерно на два етажа с парно отопление и много добра материална-техническа база.В него се учат 60 - 70 деца от I-ви до VIII-ми клас. Посещава се от ученици на селата: Сокол, Дичево, Суходол и Бащино.
Училището е дало много ценни и добри специалисти на страната: над 10 доктори, над 35 учители, учени които заемат важни и отговорни постове в страната, а сега и в чужбина.
Нов етап в развитието на образователното дело настъпва след 1945 година, с всяка измнинала година класовете се отделят и през 1949 година всички класове от първи до до седми клас са самостоятелни. Наименованието на училището „Св. Св. Кирил и Методий“ е още от неговото основаване през 1941 година. Учебната 1945 – 46 година започва на 15.09 с един учител Цветан Младенов. По-късно идват и други учители. За главен учител е назначен Спас Димитров Кънев. През 1950 година започва да функционира и детската градина с 44 деца, като за детска учителка първоначално е назначена Пенка Христова Братоевска. През същата година в училище постъпва местен учител Иван Желясков Димитров. Същата година на 15.09 се открива общежитието към училището с възпитател Величка Ангекова Димитрова.
== Редовни събития ==
През 1964 – 65 година за пръв път се открива 8 клас. От 1966 година започва строителството на нова учебна сграда, комбинирана спортна площадка, изгражда се пионерско помощно стопанство.
Всяка година на 7 ноември има традиционен сбор.
Построява се ново училище за 300 деца, което започва да фукционира през 1967 година.
== Личности ==
С взаимните усилия на училищното ръководство и кметството се извършва не малко за подобряване на материално-техническата база и учебно-техническите средства. Обзавеждат се квартири на наместните учители, подсигоряват се добри условия за живеене и самоподготовка.
*[[Невин Хасан]] (р. 1968), български политик
*Стоян Маринов/Чаната/ (р.1941), български футболист-национален състезател
<!-- == Литература == -->
Училището е модерно на два етажа с парно отопление и много добра материална-техническа база.В него се учат 60 – 70 деца от I-ви до VIII-ми клас. Посещава се от ученици на селата: Сокол, Дичево, Суходол и Бащино.
== Други ==
== Културни и природни забележителности ==
Селото е богато на водни ресурси: две пълноводни чешми, три язовира: местност „Пътя Зафирово“ - 62дка; местност „Пътя Зафирово“ – 37 дка; местност „Юкя“ – 17 дка. В тах се развъждат на най-различни сладководни риби, като най-разпространени са шаранът, толстолобът и каразът. Рибата се реализира на вътрешния пазар, предимно в региона. Забележителност на селото е и местността „Могилата” /тракийска могила/, която се намира до един от язовирите.
Забележителност на селото е и местността „Могилата“ /тракийска могила/, която се намира до един от язовирите.
== Редовни събития ==
От м.октомври 2011 г., кмет на с. Сокол е г-жа Иванка Пенева Дончева, издигната от ПП ГЕРБ,родена на 08.03.1959 г., в с. Зафирово,общ. Главиница
Всяка година на 7 ноември има традиционен сбор.
== Личности ==
* [[Невин Хасан]] (р. 1968), български политик
* Стоян Маринов /Чаната/ (р.1941), български футболист-национален състезател
<!-- == Литература == -->
<!-- === Кухня === -->
{{Община Главиница}}
[[Категория:Села в област Силистра]]
{{Мъниче селища в България}}
| 