Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943): Разлика между версии

На 25 юли 1943 г. в Италия е свален Мусолини. Назначено е ново правителство на Италия начело с [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]] в което през септември влизат представители на всички италиански антифашистки партии. Италия започва завой за излизане от Оста. На 3 септември в Сицилия тайно е подписано [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|примирие между новото италианско правителство и Антихитлеристката коалиция]] обявено на 8 септември 1943г от маршал Бадолио по радио Рим. На [[13 октомври]] [[1943]] година [[Италия]] обявява война на [[нацистка Германия]]. Британски и американски части стъпват на [[Апенини]]те, след като предходно са овладели Сицилия , а италианските войски в централна Италия се изтеглят в южна Италия и прегрупирайки се скоро започват бойни действия на страната на съюзниците срещу германците , докато краля и правителството на маршал Пиетро Бадолио , както и италианското върховно командване на армията и флота бягат от [[Рим]] през [[Пескара]] в [[Бриндизи]] по охраната на италиански бойни кораби , след като германските войски окупират северна Италия на 9 септември 1943г и пленяват намиращите се там италиански войски , а на [[10 септември]] [[1943]]г е окупиран от германците [[Рим]]. В окупационната зона на Балканите настава хаос. Повечето от италианските войски, базирани на Балкансия полуостров оказват въоръжена съпротива организирайки бойни действия които имат различен успех в отделните страни. В Югославия раположената [[Втора италианска армия]] запазва боеспособността на повечето от числения си състав и от [[Деветнадесета пехотна дивизия "Венеция"]] , [[Първа алпийска дивизия "Тауринезе"]] и [[Алпийска артилерийска група "Аоста"]] под общото командване на командира на дивизията "Венеция" [[генерал]] [[Джовани Батиста Оксиля]] , а от 1944 до 1945г и на [[генерал]] [[Лоренцо Вивалда]] се формира [[Италианска партизанска дивизия "Гарибалди"]] след договорка на командира на [[Втора италианска армия]] [[генерал]] [[Марио Роботи]] с югославския командир на партизаните [[Пеко Дапчевич]] преминава на страната на югославските партизани на [[Йосип Броз Тито]] и участва успешно в бойните действия за освобождението на Далмация , Черна гора , Босна и Херцеговина и Хърватия от германска окупация и от властта на хърватските усташи на [[Анте Павелич]] , след като правителствата на Италия ръководени от [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]] и [[Иваное Бономи]] подписват на 17 март 1944 и на 6 януари 1945г с предсатвители на югославската съпротива водена от [[Йосип Броз Тито]] споразумение съгласно което италианските войски намиращи се на югославска територия към 8 септември 1943г остават на там до края на войната за да участват в освобождението на Югославия от германска окупация , с което спорзумение са договорени и бъдещите граници между Югославия и Италия , както и териториални въпроси на двете страни. В Албания [[Двевета италианска армия]] запазва частично боеспособност и от италианските пехотни дивизии "[[Арецо]]" и "[[Флоренция]]" е сформирана дивизията "Антонио Грамши" която сключва споразумение с албанските партизани за съвместна война срещу Германия и албанските колаборционисти , допълнено от такова между правителството на [[Иваное Бономи]] с албанските партизани на [[Енвер Ходжа]] . В [[Гърция]] редица италиански части на [[Единадесета италианска армия]] след кратка битка с германците са разгромени и обезоръжени с изключение на [[Двадесет и четвърта пехотна дивизия "Пинероло"]] комадвана от [[генерал]] [[Адолфо Инфанте]] който се договаря с гръцките партизани от [[ЕАМ]] дивизията да се сражава заедно с тях срещу германците , част от която оцелява под формата на малки войскови части до ноември 1944г и сражаваща се заедно с гръцките партизни комунисти от [[ЕАМ]] и [[ЕЛАС]] , а друга част от тази дивизия след пасивност от страна на част на италианските офоцери от нея е разоръжена от гръцките партизани от [[ЕЛАС]] , а по късно както гърците , така и обезоръжените италианци са обкръжени , заловени в плен и разстреляни от германските войски , докато на остров [[Кефалония]] и в [[Костур]] съответно след едно седмични и едномесечни боеве са пленени и разстреляни 8400 италиански офицери и войници от [[Тридесет и трета пехотна дивизия "Акуи"]] и 1200 италиански офицери и войници [[13 мотопехотен полк "Пинероло"]] част от дивизията "[[Пинероло]]" . През ноември 1943 г. е създаден [[Втори окупационен корпус]], поделение на Българската армия с щаб в [[Драма (град)|Драма]], което е разположено в областта между реките [[Вардар]] и [[Струма]], която дотогава е германска окупационна зона, с цел да се замести германската армия, която е изпратена да окупира дотогава заетите от италианската армия територии. Като цяло Италианската окупационна зона на Балканите е заета до края на ноември от германците, подкрепяни от албанците, хърватите и българите (до септември 1944г.).През септември 1944г в България след настъплението на съветската армия на нейна територия от офицери от българската армия и силите на Отечествения фронт доминиран от [[БКП]] е проведен т. нар. [[Деветосептемврийски преврат]] и дошлото на власт ново правителство на България на ОФ начело с [[Кимон Георгиев]] препотвърждава скъсването на отношенията с [[нацистка Германия]] и обявяването на война на нея от България и след тази дата българските войски от състава на [[Пета българска армия]] и [[Втори окупационен корпус]] , преименуван октомври 1944г на [[Седма българска армия]] с щаб преместен в [[Кавала]] , а по късно и [[Първа българска армия]] , а през октомври -ноември 1944г и [[Втора българска армия]] и [[Четвърта българска армия ]]започват военни действия срещу германските войски от група армии "Е" в започналата [[Отечествена война на България]] [[1944]]-[[1945]] включително в територии намиращи се в част от бившата италианска окупационна зона , като българите успешно си сътрудничат както с воюващите срещу германците италиански войски , така и с югославските , албанските и гръцките партизани. На [[25 май]] [[1945]]г със заповед на Италианското върховно главно командване ( на италиански език Comando Supremo ) окончателно всички италиански войски намиращие се на Балканите (главно в Югославия , защото в Албания и Гърция те са изтеглени през ноември [[1944]]-[[февруари]][[1945]]г)са изтеглени от територията на Балканите и репатрирани в [[Италия]].На проведената [[Парижка конференция(1947)]] делегациите на [[Югославия]] , [[Албания]] и [[Гърция]] признават заслугите във войната на италианската армия след 1943г срещу германците независимо от италианската окупация преди това.