Рикарда Хух: Разлика между версии

Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Рикарда Хух като протест срещу настъпващата ''„империя на пъкъла“'' напуска Пруската академия на изкуствата и е подложена на силен политически натиск, но остава да живее в Германия. След края на [[Втората световна война]] - – малко преди смъртта си —– тя става почетен председател на Първия немски конгрес на писателите в Берлин (1947).

Ранната лирика на Рикарда Хух, публикувана под псевдонима ''Рихард Хуго'' в книгата ''„Стихотворения“'' (1891), е изпълнена със страстни чувства и меланхолични настроения в стила на [[неоромантизъм|неоромантизма]] от края на [[XIX век]]. Според поетесата духовното обедняване на западния свят започва още през [[XVII век]] със загубването на чувството за човешка самоличност и [[Бог]]. Но постепенно тя се домогва до възгледа, че нравствената цел трябва да стои над [[естетика|естетическата]] форма, а научното познание —– над индивидуалния емоционален порив. Нейното творчество става по-рационално и идейно по-задълбочено, подкрепено от убеждението, че вечните божествени закони стоят над преходния материализъм на епохата<ref>[http://liternet.bg/publish12/r_huh/kakto.htm Стихотворението „Както, щом Бог пожелае“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>.