Роберт Музил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ бележки и допълнения в библиографията
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 14:
| дебют =
| известни творби = „Човекът без качества“ 1931 – 1932
| награди = ''„[[Хайнрих фон Клайст]]“'' (1923), ''„Художествената награда на град Виена“'' (1924) и наградата ''„[[Герхарт Хауптман]]“'' (1929).
| повлиян =
| повлиял =
Ред 28:
=== Произход и образование ===
[[Картинка:Robert Musil 1900.jpg|мини|вляво|140px|Роберт Музил, 1900 г.]]
Роден е на [[6 ноември]] [[1880]] г. в [[Клагенфурт]] в семейството на университетски професор с аристократичен произход. Учи във военно училище, но напуска преди да получи офицерско звание и следва [[машиностроене]]. Дипломира се през 1901 г. в [[Щутгарт]]ския технически университет, където става [[асистент]]. През 1903 г. Започва да изучава [[философия]], [[логика]] и [[психология|експериментална психология]], а също [[физика]] и [[математика]] в [[Берлин]] - – там слуша лекциите на [[Вилхелм Дилтай]] и [[Георг Зимел]]. През 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на [[Ернст Мах]].
 
=== Литературен път ===
Първата книга на Роберт Музил е романът ''„Лутанията на възпитаника Тьорлес“'' (1906). Следват сборниците с разкази ''„Единения“'' (1911) и с есета ''„Непристойното и болното в изкуството“'' (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след [[Първа световна война|войната]] става чиновник във [[Виена]]. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели ''„Три жени“'' (1924). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета ''„Посмъртни творби приживе“'' (1936).
 
След националсоциалистическия [[Аншлус]] на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в [[Швейцария]], а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
Ред 37:
== Поетика ==
[[Картинка:Musil House Vienna.jpg|мини|260px|вдясно|Къщата във Виена, където между 1921 и 1938 г. живее Музил]]
Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.
 
Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент ''„Човекът без качества“'' [или: ''„Мъжът без свойства“''] (''Der Mann ohne Eigenschaften'') (1930-1943), в който разглежда разпадането на [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]] през призмата на философския анализ, [[гротеска]]та и [[ирония]]та.
 
== Признание ==
[[Картинка:Robert Musil, pamětní deska, Brno.JPG|мини|260px|вдясно|Паметна плоча за Роберт Музил в [[Бърно]], [[Чехия]]]]
Роберт Музил - – заедно с [[Джеймс Джойс]], [[Марсел Пруст]] и [[Херман Брох]] - – е признат за един от основоположниците на модерния европейски роман.
 
Писателят е отличен със значимите литературни награди ''„[[Хайнрих фон Клайст]]“'' (1923), ''„Художествената награда на град Виена“'' (1924) и наградата ''„[[Герхарт Хауптман]]“'' (1929).
 
В чест на писателя град Виена учредява литературната награда ''„Роберт Музил“''.