|
| течение =
| дебют =
| известни творби = "Емил и детективите" (1928), "Антон„Антон и Точица"Точица“ (1931), "Фабиан„Фабиан. Историята на един моралист"моралист“ (1931), "Хвърчащата„Хвърчащата класна стая"стая“ (1933), "Двойната„Двойната Лотхен"Лотхен“ (1949)
| награди =
| повлиян =
| сайт =
}}
'''Ерих Кестнер''' ({{lang-de|Erich Kästner}}) (1899 – 1974) е един от най-четените немскоезични писатели на [[XX век]] - – [[лирик]], [[белетрист]], [[сценарист]] и [[сатира|сатирик]], автор на популярни [[Литература за деца|книги за деца]].
== Биография ==
Роден е в [[Дрезден]], [[Кралство Саксония]], и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/KaestnerErich/ Данни след 1899 г.]</ref>
[[Картинка:WBUmschlag12 03 1929.jpg|thumb|170px|left|<small>''"Ди„Ди Велтбюне"Велтбюне“'' от [[1929]] г. с участие на Ерих Кестнер</small>]]
През [[1913]] г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В [[1917]] г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в [[Първата световна война]]. Завършва гимназия с отличие и получава за това ''"Златната„Златната стипендия на град Дрезден"Дрезден“''. Следва [[литература]], [[история]], [[философия]] и [[театрознание]] в [[Лайпциг]], като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в [[Берлин]], сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ [[хумор]]ист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на [[Втората световна война]] Кестнер се установява в [[Мюнхен]], където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното [[кабаре]] ''"Ди„Ди Шаубуде"Шаубуде“'' - – за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
== Творчество ==
[[Картинка:Fabian 1931.jpg|мини|140px|''"Фабиан"„Фабиан“'' ([[1931]])]]
=== Романи ===
Тъничката книжка на Ерих Кестнер ''"Емил„Емил и детективите"детективите“'' (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат ''"Антон„Антон и Точица"Точица“'' (1931), ''"„[[Фабиан (роман)|Фабиан. Историята на един моралист]]"“'' (1931) и ''"Хвърчащата„Хвърчащата класна стая"стая“'' (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След [[Втората световна война]] Кестнер създава още книги за деца, между които ''"Двойната„Двойната Лотхен"Лотхен“'' (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), ''"Конференцията„Конференцията на животните"животните“'' (1949) и ''"Малкият„Малкият мъж и Малката мис"мис“'' (1967).
=== Поезия ===
[[Картинка:Erich Kaestner cropped bw.jpg|мини|ляво|170px|Изображение на Ерих Кестнер върху стена на жилищна сграда в Дрезден]]
Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер ''"Сърце„Сърце върху талията"талията“'' (1928), а особено ''"Лирична„Лирична домашна аптечка на доктор Е. К."“'' (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава ''"нова„нова предметност"предметност“'' (или: ''"нова„нова обективност"обективност“'' - – Neue Sachlichkeit) <ref>[http://liternet.bg/publish12/e_kestner/deistvitelen.htm Стихотворението "Действителен„Действителен романс"романс“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището ''"будното„будното око и съвестта на епохата"епохата“''. Кестнер казва: ''"Аз„Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други - – 'характер'."“''
== Националсоциализъм ==
През [[1933]] г. на площада пред Операта в [[Берлин]] [[нацизъм|нацистите]] изгарят и "нездравите"„нездравите“ творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за ''"политически„политически неблагонадежден"неблагонадежден“'', той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на [[Гестапо]]. Лично [[Хитлер]] забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува "аполитични"„аполитични“ книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за [[Нацистка Германия|Райха]]. Така в [[Швейцария]] излиза романът му ''"Трима„Трима мъже в снега"снега“'' (1934).
== Признание ==
[[Картинка:Dresden Albertplatz Kaestner-Denkmal von Eike-Kuntsche 1.jpg|thumb|250px|Паметник на Кестнер в Дрезден]]
Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда ''"„[[Георг Бюхнер (награда)|Георг Бюхнер]]"“'' (1957) и наградата ''"„[[Награда Ханс Кристиан Андерсен|Ханс Кристиан Андерсен]]"“'' (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град [[Дрезден]] учредява през 1994 г. културната награда ''"„[[Ерих Кестнер (награда)|Ерих Кестнер]]"“''.
В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия ''"Ерих„Ерих Кестнер"Кестнер“''.
== Библиография ==
== Вижте също ==
* [http://www.alba-books.com/index.php?go=products&id=8270 Как не станах екзистенциалист (разкази)] и [http://chitanka.info/lib/text/13503 Излечим ли е екзистенциализмът?] — – Моята библиотека
== Външни препрати ==
| 