Ернст Яндъл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 20:
| бележки =
}}
'''Ернст Яндл''' <ref>Правопис по правилата за транскрипции ''Яндъл''</ref> ({{lang-de|Ernst Jandl}}) е [[Австрия|австрийски]] [[поет]], [[драматург]], [[есеист]] и [[преводач]], роден във [[Виена]].
== Живот ==
Ред 28:
[[File:Ernst Jandl and Friederike Mayröcker, public reading, 1974-11, Vienna, Austria.jpg|thumb|left|400px|Ернст Яндл и Фридерике Майрьокер,<br> публично четене във Виена през [[1974]] г.]]
Още в 1952 г. Ернст Яндл публикува първите си стихове в списание ''„Нойе веге“'', а след няколко години излиза и първата му стихосбирка ''„Други очи“'' (1956). Най-известната книга на поета ''„Звук и Луизе“'' <ref>[http://liternet.bg/publish18/e_jandl/strelkovi.htm Звуковото стихотворение „Стрелкови окоп“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от ''„Кабаре Волтер“'', стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му ''„Изкуственото дърво“'' (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката ''„Задържан“'' (1973). Сборникът ''„Префасониране на фуражката“'' (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката ''„Жълтото куче“'' (1980).
В последното десетилетие от живота си Яндл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си ''„Идилии“'' (1989) и ''„Станци“'' (1992). До късната си стихосбирка ''„Петер и кравата“'' (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите ''„Поетически творби“'' в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен ''„Из действителния живот“'' (1999).
Ред 34:
== Признание ==
[[Картинка:Zentralfriedhof,Jandl,Ernst.jpg|thumb|200px|<small>Гробът на Яндл във Виена</small>]]
Ернст Яндл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата [[Фридерике Майрьокер]], си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време. Удостоен е с множество литературни отличия, между които наградата ''„[[Георг Тракл]]“'' на провинция [[Залцбург]] (1974), ''„Австрийската почетна награда за литература“'' (1978), наградата ''„Антон Вилдганс“'' (1982), ''„Голямата австрийска държавна награда за литература“'' (1984), престижната награда ''„[[Георг Бюхнер]]“'' (1984), наградите ''„[[Петер Хухел]]“'' (1990), ''„[[Хайнрих фон Клайст]]“'' (1993) и ''„[[Фридрих Хьолдерлин]]“'' на град [[Бад Хомбург]] (1995).
В чест на поета през [[2001]] г. е учредена австрийската международна литературна награда ''„Ернст Яндл“''.
| |||