Разлика между версии на „Ханс Магнус Енценсбергер“

м
редакция без резюме
м
м
 
== Биография и творчество ==
Ханс Магнус Енценсбергер е роден в [[Кауфбойрен]]. Прекарва детството си в [[Нюрнберг]], преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на [[Втората световна война]] е призован в ''"народното„народното опълчение"опълчение“''.
 
Енценсбергер следва [[литературознание]], чужди езици и [[философия]] в [[Ерланген]], [[Фрайбург]], [[Хамбург]] и парижката [[Сорбона]]. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява [[Европа]] от [[Лапландия]] до [[Гибралтар]]. В [[1955]] г. защитава докторска дисертация върху поетиката на [[Клеменс Брентано]].
 
== Литературен път ==
В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка ''„В защита на вълците"вълците“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/h_encensberger/zashtita.htm Стихотворението „В защита на вълците от овцете"овцете“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>, в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като ''"предмети„предмети за потребление подобни на оръжия"оръжия“'' Енценсбергер става художествен наследник на [[Ерих Кестнер]] и [[Бертолт Брехт]].
 
През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''"Роден„Роден език"език“'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.
 
В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда ''"[[Георг Бюхнер]]"'', пътува в [[Съветския съюз]], а след това из [[Близкия изток]]. Публикува стихосбирката ''"Писменост„Писменост за слепци"слепци“'' (1964) и става гост-доцент по [[поетика]] във [[Франкфурт]]ския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание ''"Курсбух"„Курсбух“'', с което упражнява силно влияние върху [[студентско движение|студентското движение]] от шейсетте години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в [[Съединени американски щати|САЩ]] в знак на протест срещу американската политика и живее две години в [[Куба]], като взима участие в [[Конгрес на културата|Конгреса на културата]] в [[Хавана]]. Голяма литературна слава му донася поетическият епос ''"Гибелта„Гибелта на 'Титаник'"'' (1978). Освен това публикува ''"Мавзолей„Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса"прогреса“'' (1978), ''"Фурията„Фурията на изчезването"изчезването“'' (1980), ''"Павилион"„Павилион“'' (1995), ''"По„По-леко от въздуха"въздуха“'' (1999), ''"Тридесет„Тридесет и три стихотворения"стихотворения“'' (2001) и ''"Историята„Историята на облаците"облаците“'' (2003).
 
Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]].
 
== Признание ==
Ханс Магнус Енценсбергер е удостоен и с литературните награди ''"[[Георг Бюхнер]]"'' (1963), ''"[[Хайнрих Бьол]]"'' на град [[Кьолн]] (1985), ''"Голямата„Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"изкуства“'' (1987), наградите ''"[[Ерих Мария Ремарк]]"'' (1993), ''"[[Хайнрих Хайне]]"'' на град [[Дюселдорф]] (1998), ''"[[Лудвиг Бьорне]]"'' (2002), испанската награда ''"Принц„Принц на Астурия"Астурия“'' (2002), както и с италианската награда ''"Premio„Premio d'Annunzio"Annunzio“'' (2006) за цялостно творчество.
 
== Библиография ==
=== Поезия ===
 
* ''Bildzeitung'', Gedicht, 1957
* ''verteidigung der wölfe'', Gedichte, 1957
* ''Das Brot und die Schrift'', 1993
* ''Zickzack'', Aufsätze, 1997
* ''Drawbridge Up: Mathematics&nbsp;— – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur'' (dt., engl.), 1999
* ''Nomaden im Regal'', Essays, 2003
* ''Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser'', 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Schreckens Männer&nbsp;— – Versuch über den radikalen Verlierer'', 2006
* ''Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer'', 2006
* ''Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2008
* ''Fortuna und Kalkül&nbsp;— – Zwei mathematische Belustigungen'', 2009
* ''Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas'', 2011
* ''Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays'', 2012
* ''Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe'', 1975
* ''Heiss & Kalt'', Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
* ''Josefine und ich&nbsp;— – Eine Erzählung'', 2006
* ''Schauderhafte Wunderkinder'', 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
* ''Hammerstein oder der Eigensinn'', Biographie, 2008
== Външни препратки ==
* {{икона|bg}} [http://darl.eu/dichter/enzens_h/enzensbe.htm#x Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* {{икона|bg}} Венцеслав Константинов: [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/enzensbe.htm ''Апокалипсисът като комедия''], "Народна„Народна култура"култура“, 1990
* {{икона|bg}} [http://cao.bg/%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%8A%D1%82драматургът-%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%81ханс-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D1%83%D1%81магнус-%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5енценсберге/ "Драматургът Ханс Магнус Енценсбергер: Тихо да обожаваме непроницаемото" - – интервю]
 
* {{икона|de}} [http://www.suhrkamp.de/autoren/autor.cfm?id=1134 Portrait von Hans Magnus Enzensberger]
 
{{Златен венец}}
{{нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Енценсбергер, Ханс Магнус}}
9913

редакции