Виктор Юго: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 32x кавички, 22x тире, 13x тире-числа, 15 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 4:
| снимка = Victor Hugo.jpg
| описание = Виктор Юго около 1875 г.
| място на раждане = [[Безансон]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]]
| работил = [[писател]], [[драматург]], [[поет]], [[есеист]], [[прозаик]], [[политик]]
Ред 17:
| деца =
| подпис = Victor Hugo Signature.svg
| сайт =
| бележки =
}}
'''Виктòр-Марѝ Югò'''
Виктор Юго допринася значително за обновяване на [[поезия]]та и [[театър]]а и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той също така помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. Заради своите многобройни изказвания Юго е осъден на изгнание в продължение на двадесет години по време на Втората империя.
Ред 29:
=== Произход и младежки години ===
[[Файл:Victor Hugo birthplace.jpg|мини|250п|left|Родната къща на Виктор Юго в Безансон]]
Виктор Юго е роден през [[1802]] година в [[Безансон]], област [[Франш Конте]]. Син е на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773
Писателят прекарва детството си в [[Париж]] с чести пътувания до [[Неапол]] и [[Испания]], където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в [[Мадрид]]. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му заради връзка с [[Виктор Фано дьо Лаори]], също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове.{{hrf|Hugo|1863|233}} Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира.{{hrf|Hugo|1863|233}} По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник
През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от [[Френска академия|Френската академия]]. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението ''„Trois lustres à peine“'', но се усъмнява, че е твърде малък, за да го напише сам.{{hrf|Hugo|1863|331
Окуражен от първите успехи, Виктор Юго се отказва от [[математика]]та, към която има склонност и решава да се занимава с [[литература]]. През 1819 година основава, заедно с братята си Абел и Йожен, списанието „Консерватьор литерер“, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Първата му стихосбирка ''„Odes“'' излиза през 1821 година, когато е на 19 години. Тя е отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Един от тях достига до крал [[Луи XVIII]], който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда [[Френски франк|франк]]а.{{hrf|Hugo|1863|62}}
Ред 41:
Майката на Юго умира на [[27 юни]] [[1821]] г. През младежките си години той силно се привързва към нея и нейната [[смърт]] му се отразява тежко.{{hrf|Hugo|1863}}
На [[12 октомври]] [[1822]] г. Виктор Юго се жени за своята приятелка от детинство Адел Фуше (1803
[[Файл:Victor_hugo_london_stereoscopic.jpg|мини|200п|Кабинетната снимка на Виктор Юго, направена от Лондонската стереоскопична компания]]
През 1823 година Юго публикува първия си роман ''„Han d'Islande“'', който получава смесени отзиви. Добре аргументирана критика на [[роман]]а от [[Шарл Нодие]] става повод за запознанството и сприятеляването на Юго с него.{{hrf|Hugo|1863}} Той започва да посещава сбирките на литературния кръг [[Сенакъл]], люлката на [[Романтизъм|Романтизма]], които оказват силно влияние върху творческото му развитие. Това продължава до 1827
Семейството на Виктор и Адел Юго води активен светски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като [[Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов]], [[Алфонс дьо Ламартин]], [[Проспер Мериме]], [[Алфред дьо Мюсе]], [[Йожен Дьолакроа]].{{hrf|Hugo|1863}} През 1831 година Адел Юго има любовна връзка със Сент Бьов.{{hrf|Rosa|1985}} От 1826 до 1837 година семейството често гостува в замъка на [[Луи-Франсоа Бертен]], директор на вестник „[[Журнал де деба]]“, в [[Биевър]]. По време на тези посещения Юго се запознава с [[Ектор Берлиоз]], [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]], [[Ференц Лист]], [[Джакомо Мейербер]], и пише стихове, включително стихосбирката „Есенни листа“ (''„Les Feuilles d'automne“'', 1831).
Ред 54:
=== Театрален период ===
[[Файл:Victor Hugo-Hernani(1).jpg|мини|220п|Безредиците при премиерата на „Ернани“]]
От 1830 до 1843 година Виктор Юго се посвещава почти изцяло на [[театър]]а, макар че продължава да публикува и поезия. Още през 1828 година той публикува младежката си пиеса ''„Amy Robsart“''. През 1830 година той пише драмата „[[Ернани]]“ (''„Hernani“''), която става повод за публичен сблъсък между литературните традиционалисти и новото романтично течение, оглавявано от [[Теофил Готие]], което ентусиазирано подкрепя автора на „Ернани“. През 1831 година е поставена забранената две години по-рано пиеса на Юго „Марион Делорм“ (''„Marion de Lorme“''), а през 1832 година
През 1833 година Юго се запознава с актрисата [[Жулиет Друе]], която става негова любовница и му посвещава живота си. Тя го спасява от арест по време на [[Преврат във Франция (1851)|преврата]] от 1851 година, а той пише за нея множество стихотворения. В същото време тя не е единствената му любовница.{{hrf|Stein||20}}
Пиесите „Лукреция Борджия“ (''„Lucrèce Borgia“'') и „Мария Тюдор“ (''„Marie Tudor“'') са поставени през 1833 година, а ''„Angelo, tyran de Padoue“''
Виктор Юго става член на [[Френска академия|Френската академия]] през 1841 година след няколко опита, останали неуспешни, поради съпротивата на група академици, противници на романтизма, начело с [[Етиен дьо Жуи]]. През 1843 година поставя пиесата ''„Les Burgraves“'', която не постига очаквания успех. Пиесите му често са освирквани от публиката, не особено склонна да приеме новия романтичен театър, макар че той има и група от ентусиазирани почитатели.{{hrf|Hugo|1863}}
Ред 65:
=== Политическа дейност ===
Възпитан от своята бретанска майка в духа на [[Монархизъм|роялизма]], с времето Юго постепенно заема по-демократични позиции
Според изследователя Паскал Мелка по време на [[Юлска монархия|Юлската монархия]] Виктор Юго се стреми да повлияе на режима отвътре, като придобие влияние и получи възможност за реализиране на своите идеи.{{hrf|Melka|2002|232}} Така през 1844 година той става приближен на крал [[Луи-Филип]], а през 1845 година е обявен за пер на Франция. Първата му реч в [[Камара на перовете|Камарата на перовете]] е в защита на [[Полша]], разпокъсана от своите съседи, а през следващата година се обявява за връщането на политическите изгнаници, като [[Жером-Наполеон Бонапарт]].{{hrf|Constant de Tours|1902|148, 150}}
Ред 73:
Виктор Юго участва в потушаването на [[Юнско въстание 1848|работническите бунтове]] през юни 1848 година в качеството си на кмет на 8-ми район, като лично командва военни части, изпратени срещу барикадите на бунтовниците.{{hrf|Lahlou|2009|}} По-късно той изразява неодобрение към кървавото потушаване на бунтовете.{{hrf|Melka|2002|242}}
През август 1848 година Юго основава всекидневника „Евенман“.{{hrf|Constant de Tours|1902|158}} В него той поддържа кандидатурата на [[Наполеон III|Луи-Наполеон Бонапарт]], който е избран за президент през декември. След разпускането на Националното събрание, през 1849 година Юго е избран в Законодателното събрание, където през юли произнася своята известна реч за мизерията. Скъсва с Луи-Наполеон Бонапарт, когато той подкрепя връщането на [[папа]]та в [[Рим]],{{hrf|Melka|2002|254
В знаменитата си реч във френския парламент на 29 август 1876 година, той призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:
„''Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ...
“''
Ред 94:
[[Image:Victur-Hugo-Ave-Paris-Photo-by-Pejman-Akbarzadeh.JPG|thumb|250px|''Avenue Victor-Hugo'' в Париж]]
Виктор Юго се връща през 1871 г. в Париж, след свалянето на император Наполеон III.
Едва през 1876 г. той е избран в новата Горна камера на Сената. През 1878 г. той получава удар и силите му намаляват.
Line 102 ⟶ 103:
=== Романи ===
* ''Han d'Islande'' („Хан
* ''Bug-Jargal'' („Бюг
* ''Le dernier jour d'un condamné'' („Последният ден на един осъден на
* ''Notre Dame de Paris'' („[[Парижката Света Богородица]]“) (1831 г.)
* ''Claude Gueux'' („Клод
* ''Les Misérables'' („[[Клетниците]]“) (1862 г.)
* ''Les travailleurs de la mer'' („Морски труженици“) (1866 г.)
Line 113 ⟶ 114:
=== Пиеси ===
* ''Cromwell'' (
* ''Marion Delorme'' („Марион
* ''Hernani'' (
* ''Le roi s'amuse'' („Кралят се
* ''Lucrèce Borgia'' („Лукреция
* ''Maria Tudor'' („Мария
* ''Angelo, tyran de Padoue'' („Анжело, тиран на
* ''Ruy Blas'' („Рюи
* ''Les burgraves'' (1843 г.)
* ''Torquemada'' (
* Théâtre en liberté („Театър и свобода„) (1886 г.)
* ''Amy Robsart'' („Ейми
=== Стихосбирки ===
Line 137 ⟶ 138:
* ''Les Châtiments'' („Възмездия“) (1953 г.)
* ''Les Contemplations'' („Съзерцание“) (1956 г.)
* ''La Légende des Siècles'' („Легенда на вековете“) (3 части
* ''Les Chansons des rues et des bois'' („Песни на улиците и
* ''L'Année terrible'' („Ужасната
* ''L'Art d'être grand-père'' („Изкуството да бъдеш
* ''Religions et religion'' („Религия и
* ''Les Quatre Vents de l'esprit'' („Четирите посоки на
* ''La Fin de Satan'' („Краят на
* ''Toute la Lyre'' („Пълнозвучна
* ''Dieu'' (
* ''Les Années funestes'' („Гибелните
* ''Dernière Gerbe'' („Последен
* ''Océan. Tas de pierres'' (
=== Полемики ===
* ''Napoleon le Petit'' („Малкият Наполеон“) (1851 г.)
* ''Histoire d'un crime'' („История на едно престъпление“) (1877
=== Речи ===
Line 171 ⟶ 172:
[[File:William Farnum as Jean Valjean.jpg|мини|200px|вдясно|Уилям Фарнъм в ролята на Жан Валжан в екранизацията от 1917 г.]]
Романът '''Клетниците''' е включен в Международната филмова база данни IMDB с 20 адаптации, като най-старата е от 1909 г., а последната от 2012 г. <ref>[http://www.imdb.com/find?q=les%20miserables&s=tt&exact=true&ref_=fn_tt_ex</ Списък на филмите със заглавие ''Les Misérables'' в IMDB] към 10 ян. 2013 г. </ref>. Това са:
* Късометражни
* Пълнометражни
* телевизионни сериали
* осъвременени адаптации
'''„Парижката Света Богородица“''' е включен в IMDB с 18 адаптации, като най-старата е от 1923 г., а последната е от 2007 г.<ref>[http://www.imdb.com/find?q=The%20Hunchback%20of%20Notre%20Dame&s=tt&exact=true&ref_=fn_tt_ex Списък на филмите със заглавие ''The Hunchback of Notre Dame'' в IMDB] към 10 ян. 2013 г.</ref>.
* Късометражни
* Пълнометражни
* телевизионни филми
* телевизионни сериали
'''„Човекът, който се смее“'''
'''„Морски труженици“'''
'''„Мария
'''„Рюи
=== Музикални произведения ===
Line 194 ⟶ 195:
'''Мюзикли'''
* ''Клетниците''
* ''Парижката Света Богородица''
'''Опери'''
Line 201 ⟶ 202:
* ''Марион Делорм'' от [[Амилкаре Пончиели]]
* ''[[Ернани]]'' от [[Джузепе Верди]] (1844 г.)
* ''[[Риголето]]'' от [[Джузепе Верди]] (1851 г.) (по „Кралят се
* ''Лукреция Борджия'' от [[Гаетано Доницети]] (1833 г.)
* ''Il giuramento'' (Клетвата) от [[Саверио Меркаданте]] (1837 г.) (по „Анджело, тиран на
* ''Der Improvisator'' от Ойген Д`албер (по „Анджело, тиран на
* ''La Gioconda'' от [[Амилцаре Пончиели]] (по „Анджело, тиран на
* ''Ruy Blas'' от [[Филипо Марчети]].
Line 211 ⟶ 212:
=== Анимационни филми ===
''Клетниците''
''Парижката Света Богородица''
== Бележки ==
Line 221 ⟶ 222:
; Цитирани източници
{{дребно2|
* {{cite web | year = 2013 | url = http://literaturensviat.com/?p=59574 | title = Виктор Юго
* {{cite web | last = Сталева | first = Лилия | year = 2013 | origyear =
* {{cite web | last = Стефанова | first = Людмила | year = 2013 | origyear =
* {{cite web | last = Cars | first = Jean des
* {{cite book | last = Constant de Tours | first = Constant Chmielenski | year = 1902 | title = Le siècle de Victor Hugo raconté par son oeuvre | publisher = Société française d'Éditions d'art | lang = fr}}
* {{cite web | publisher = CulturesFrance | url = http://www.culturesfrance.com/adpf-publi/folio/hugo_contemporain/15.html | title = Victor Hugo et ses contemporains / Hugo / Nodier | accessdate = 2010-02-26 | lang = fr}}
Line 231 ⟶ 232:
* {{cite book | last = Lahlou | first = Raphaël | year = 2009 | title = Le coup d'Etat du 2 décembre 1851 | publisher = Bernard Giovanangeli Editeur | isbn = 9782758700326 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Melka | first = Pascal | year = 2008 | title = Victor Hugo: un combat pour les opprimés : étude de son évolution politique | publisher = La Compagnie Litteraire | isbn = 9782876831940 | lang = fr}}
* {{cite web | last = Oliviéri | first = Laurence
* {{cite book | last = Poyet | first = Thierry | year = 2001 | title = Les Châtiments de Victor Hugo | publisher = Eurédit | isbn = 9782845640412 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Rosa | first = Annette | year = 1985 | title = Victor Hugo, l'éclat d'un siècle | publisher = Éditions Messidor | url = http://groupugo.div.jussieu.fr/Groupugo/Textes_et_documents/Eclat_d%
* {{cite book | last = Stein | first = Marieke
* {{cite book | last = Tulard | first = Jean | year = 2006 | title = Peut-on faire confiance aux historiens? | publisher = Académie des Sciences Morales et Politiques | isbn = 9782130556688 | lang = fr}}
}}
|