Разлика между версии на „Виктор Юго“

форматиране: 32x кавички, 22x тире, 13x тире-числа, 15 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor)
(форматиране: 32x кавички, 22x тире, 13x тире-числа, 15 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor))
| снимка = Victor Hugo.jpg
| описание = Виктор Юго около 1875 г.
| място на раждане = [[Безансон]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]]
| работил = [[писател]], [[драматург]], [[поет]], [[есеист]], [[прозаик]], [[политик]]
| деца =
| подпис = Victor Hugo Signature.svg
| сайт =
| бележки =
}}
'''Виктòр-Марѝ Югò''' ({{lang-fr|Victor-Marie Hugo}}) е [[Франция|френски]] [[поет]], [[писател]], [[драматург]], [[романист]], [[художник]] и общественик. Считан е за един от най-известните и важни френски писатели дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „[[Парижката Света Богородица]]“ и „[[Клетниците]]“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси засягащи например [[смъртно наказание|смъртното наказание]]. В творчеството му са включени и многобройни [[пътепис]]и и обширна кореспонденция.
 
Виктор Юго допринася значително за обновяване на [[поезия]]та и [[театър]]а и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той също така помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот. Заради своите многобройни изказвания Юго е осъден на изгнание в продължение на двадесет години по време на Втората империя.
=== Произход и младежки години ===
[[Файл:Victor Hugo birthplace.jpg|мини|250п|left|Родната къща на Виктор Юго в Безансон]]
Виктор Юго е роден през [[1802]] година в [[Безансон]], област [[Франш Конте]]. Син е на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773- – 1828), [[генерал]] от армията на [[Първа империя|Първата империя]], получил [[граф|графска титла]] от испанския крал [[Жозеф Бонапарт]] и на Софи Требюше (1772- – 1821). Виктор е най-малкото дете в семейството и има двама братя - – Абел Жозеф Юго (1798- – 1855) и Йожен Юго (1800- – 1837).
 
Писателят прекарва детството си в [[Париж]] с чести пътувания до [[Неапол]] и [[Испания]], където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в [[Мадрид]]. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му заради връзка с [[Виктор Фано дьо Лаори]], също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове.{{hrf|Hugo|1863|233}} Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира.{{hrf|Hugo|1863|233}} По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - – „Искам да бъда [[Франсоа Рене дьо Шатобриан|Шатобриан]] или нищо“.{{hrf|Hugo|1863|339}}
 
През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от [[Френска академия|Френската академия]]. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението ''„Trois lustres à peine“'', но се усъмнява, че е твърде малък, за да го напише сам.{{hrf|Hugo|1863|331- – 347}} През следващите няколко години той участва с променлив успех и в други поетични конкурси.{{hrf|Hugo|1863|362}}
 
Окуражен от първите успехи, Виктор Юго се отказва от [[математика]]та, към която има склонност и решава да се занимава с [[литература]]. През 1819 година основава, заедно с братята си Абел и Йожен, списанието „Консерватьор литерер“, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Първата му стихосбирка ''„Odes“'' излиза през 1821 година, когато е на 19 години. Тя е отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Един от тях достига до крал [[Луи XVIII]], който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда [[Френски франк|франк]]а.{{hrf|Hugo|1863|62}}
Майката на Юго умира на [[27 юни]] [[1821]] г. През младежките си години той силно се привързва към нея и нейната [[смърт]] му се отразява тежко.{{hrf|Hugo|1863}}
 
На [[12 октомври]] [[1822]] г. Виктор Юго се жени за своята приятелка от детинство Адел Фуше (1803- – 1868). През [[1823]] г. се ражда първото им дете Леопол, което обаче умира рано. След това се раждат Леополдин (1824- – 1843), Шарл (1826- – 1871), Франсоа-Виктор (1828- – 1873) и Адел (1830- – 1915). Само най-малката дъщеря Адел надживява известния си баща, но в тежко психическо състояние, заради което прекарва продължителни периоди в специализирани болници. Малко след женитбата на Виктор Юго, брат му Йожен заболява от [[шизофрения]] и прекарва остатъка от живота си затворен в болница.{{hrf|Hugo|1863}}
 
[[Файл:Victor_hugo_london_stereoscopic.jpg|мини|200п|Кабинетната снимка на Виктор Юго, направена от Лондонската стереоскопична компания]]
През 1823 година Юго публикува първия си роман ''„Han d'Islande“'', който получава смесени отзиви. Добре аргументирана критика на [[роман]]а от [[Шарл Нодие]] става повод за запознанството и сприятеляването на Юго с него.{{hrf|Hugo|1863}} Той започва да посещава сбирките на литературния кръг [[Сенакъл]], люлката на [[Романтизъм|Романтизма]], които оказват силно влияние върху творческото му развитие. Това продължава до 1827- – 1830 година, когато Шарл Нодие започва да става прекалено критичен към работите на Юго.{{hrf|CULTURESFRANCE}} През този период Виктор Юго се сближава с баща си, който го вдъхновява за няколко стихотворения с патриотичен и бонапартистки дух. Баща му умира през 1828 година.
 
Семейството на Виктор и Адел Юго води активен светски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като [[Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов]], [[Алфонс дьо Ламартин]], [[Проспер Мериме]], [[Алфред дьо Мюсе]], [[Йожен Дьолакроа]].{{hrf|Hugo|1863}} През 1831 година Адел Юго има любовна връзка със Сент Бьов.{{hrf|Rosa|1985}} От 1826 до 1837 година семейството често гостува в замъка на [[Луи-Франсоа Бертен]], директор на вестник „[[Журнал де деба]]“, в [[Биевър]]. По време на тези посещения Юго се запознава с [[Ектор Берлиоз]], [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]], [[Ференц Лист]], [[Джакомо Мейербер]], и пише стихове, включително стихосбирката „Есенни листа“ (''„Les Feuilles d'automne“'', 1831).
=== Театрален период ===
[[Файл:Victor Hugo-Hernani(1).jpg|мини|220п|Безредиците при премиерата на „Ернани“]]
От 1830 до 1843 година Виктор Юго се посвещава почти изцяло на [[театър]]а, макар че продължава да публикува и поезия. Още през 1828 година той публикува младежката си пиеса ''„Amy Robsart“''. През 1830 година той пише драмата „[[Ернани]]“ (''„Hernani“''), която става повод за публичен сблъсък между литературните традиционалисти и новото романтично течение, оглавявано от [[Теофил Готие]], което ентусиазирано подкрепя автора на „Ернани“. През 1831 година е поставена забранената две години по-рано пиеса на Юго „Марион Делорм“ (''„Marion de Lorme“''), а през 1832 година - – „Кралят се забавлява“ (''„Le roi s'amuse“'').
 
През 1833 година Юго се запознава с актрисата [[Жулиет Друе]], която става негова любовница и му посвещава живота си. Тя го спасява от арест по време на [[Преврат във Франция (1851)|преврата]] от 1851 година, а той пише за нея множество стихотворения. В същото време тя не е единствената му любовница.{{hrf|Stein||20}}
 
Пиесите „Лукреция Борджия“ (''„Lucrèce Borgia“'') и „Мария Тюдор“ (''„Marie Tudor“'') са поставени през 1833 година, а ''„Angelo, tyran de Padoue“'' - – през 1835 година. Поради липса на театрални салони, пригодени за новите романтични драми, Виктор Юго и [[Александър Дюма - баща|Александър Дюма]] решават да създадат такъв театър. През 1836 година театралният деятел [[Атенор Жоли]] получава разрешение за изграждането на Ренесансовия театър в Париж и две години по-късно Юго поставя там пиесата си „Рюи Блас“ (''„Ruy Blas“'').
 
Виктор Юго става член на [[Френска академия|Френската академия]] през 1841 година след няколко опита, останали неуспешни, поради съпротивата на група академици, противници на романтизма, начело с [[Етиен дьо Жуи]]. През 1843 година поставя пиесата ''„Les Burgraves“'', която не постига очаквания успех. Пиесите му често са освирквани от публиката, не особено склонна да приеме новия романтичен театър, макар че той има и група от ентусиазирани почитатели.{{hrf|Hugo|1863}}
 
=== Политическа дейност ===
Възпитан от своята бретанска майка в духа на [[Монархизъм|роялизма]], с времето Юго постепенно заема по-демократични позиции - – „Пораснах“, пише той в стихотворението „Написано през 1846“ (''„Écrit en 1846“'') в отговор на упреците на един приятел на майка си.
 
Според изследователя Паскал Мелка по време на [[Юлска монархия|Юлската монархия]] Виктор Юго се стреми да повлияе на режима отвътре, като придобие влияние и получи възможност за реализиране на своите идеи.{{hrf|Melka|2002|232}} Така през 1844 година той става приближен на крал [[Луи-Филип]], а през 1845 година е обявен за пер на Франция. Първата му реч в [[Камара на перовете|Камарата на перовете]] е в защита на [[Полша]], разпокъсана от своите съседи, а през следващата година се обявява за връщането на политическите изгнаници, като [[Жером-Наполеон Бонапарт]].{{hrf|Constant de Tours|1902|148, 150}}
Виктор Юго участва в потушаването на [[Юнско въстание 1848|работническите бунтове]] през юни 1848 година в качеството си на кмет на 8-ми район, като лично командва военни части, изпратени срещу барикадите на бунтовниците.{{hrf|Lahlou|2009|}} По-късно той изразява неодобрение към кървавото потушаване на бунтовете.{{hrf|Melka|2002|242}}
 
През август 1848 година Юго основава всекидневника „Евенман“.{{hrf|Constant de Tours|1902|158}} В него той поддържа кандидатурата на [[Наполеон III|Луи-Наполеон Бонапарт]], който е избран за президент през декември. След разпускането на Националното събрание, през 1849 година Юго е избран в Законодателното събрание, където през юли произнася своята известна реч за мизерията. Скъсва с Луи-Наполеон Бонапарт, когато той подкрепя връщането на [[папа]]та в [[Рим]],{{hrf|Melka|2002|254- – 255}} след което влиза в конфликт със своите доскорошни политически съмишленици, които вече смята за реакционери.
 
В знаменитата си реч във френския парламент на 29 август 1876 година, той призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:
 
„''Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ...
“''
 
[[Image:Victur-Hugo-Ave-Paris-Photo-by-Pejman-Akbarzadeh.JPG|thumb|250px|''Avenue Victor-Hugo'' в Париж]]
Виктор Юго се връща през 1871 г. в Париж, след свалянето на император Наполеон III.
 
Едва през 1876 г. той е избран в новата Горна камера на Сената. През 1878 г. той получава удар и силите му намаляват.
 
 
=== Романи ===
* ''Han d'Islande'' („Хан Исландеца”Исландеца“) (1823 г.)
* ''Bug-Jargal'' („Бюг Жаргал”Жаргал“) (1826 г.)
* ''Le dernier jour d'un condamné'' („Последният ден на един осъден на смърт”смърт“) (1829 г.)
* ''Notre Dame de Paris'' („[[Парижката Света Богородица]]“) (1831 г.)
* ''Claude Gueux'' („Клод Гьо”Гьо“) (1834 г.)
* ''Les Misérables'' („[[Клетниците]]“) (1862 г.)
* ''Les travailleurs de la mer'' („Морски труженици“) (1866 г.)
 
=== Пиеси ===
* ''Cromwell'' („Кромуел”„Кромуел“) (1827 г.)
* ''Marion Delorme'' („Марион Делорм”Делорм“) (1829 г.)
* ''Hernani'' („Ернани”„Ернани“) (1830 г.)
* ''Le roi s'amuse'' („Кралят се забавлява”забавлява“) (1832 г.)
* ''Lucrèce Borgia'' („Лукреция Борджия”Борджия“) (1833 г.)
* ''Maria Tudor'' („Мария Тюдор”Тюдор“) (1833 г.)
* ''Angelo, tyran de Padoue'' („Анжело, тиран на Падуа”Падуа“) (1834 г.)
* ''Ruy Blas'' („Рюи Блас”Блас“) (1838 г.)
* ''Les burgraves'' (1843 г.)
* ''Torquemada'' („Торквемада”„Торквемада“) (1882 г.)
* Théâtre en liberté („Театър и свобода„) (1886 г.)
* ''Amy Robsart'' („Ейми Робсарт”Робсарт“) (1889 г., посмъртно, за смъртта на [[Ейми Робсарт]])
 
=== Стихосбирки ===
* ''Les Châtiments'' („Възмездия“) (1953 г.)
* ''Les Contemplations'' („Съзерцание“) (1956 г.)
* ''La Légende des Siècles'' („Легенда на вековете“) (3 части - – 1959 г., 1977 г., 1883 г.; публикувани в един том през 1885 г.)
* ''Les Chansons des rues et des bois'' („Песни на улиците и горите”горите“) (1865 г.),
* ''L'Année terrible'' („Ужасната година”година“) (1872 г.)
* ''L'Art d'être grand-père'' („Изкуството да бъдеш дядо”дядо“) (1877 г.)
* ''Religions et religion'' („Религия и вяра”вяра“) (1880 г.)
* ''Les Quatre Vents de l'esprit'' („Четирите посоки на духа”духа“) (1881 г.)
* ''La Fin de Satan'' („Краят на Сатаната”Сатаната“) (1886 г.)
* ''Toute la Lyre'' („Пълнозвучна лира”лира“) (1888 г., 1893 г.)
* ''Dieu'' („Бог”„Бог“) (1891 г.)
* ''Les Années funestes'' („Гибелните години”години“) (1898 г.)
* ''Dernière Gerbe'' („Последен сноп”сноп“) (1902 г., 1941 г.)
* ''Océan. Tas de pierres'' („Океан”„Океан“) (1942 г.)
 
=== Полемики ===
* ''Napoleon le Petit'' („Малкият Наполеон“) (1851 г.) - – за преврата на Наполеон III
* ''Histoire d'un crime'' („История на едно престъпление“) (1877- – 1878 г.)
 
=== Речи ===
[[File:William Farnum as Jean Valjean.jpg|мини|200px|вдясно|Уилям Фарнъм в ролята на Жан Валжан в екранизацията от 1917 г.]]
Романът '''Клетниците''' е включен в Международната филмова база данни IMDB с 20 адаптации, като най-старата е от 1909 г., а последната от 2012 г. <ref>[http://www.imdb.com/find?q=les%20miserables&s=tt&exact=true&ref_=fn_tt_ex</ Списък на филмите със заглавие ''Les Misérables'' в IMDB] към 10 ян. 2013 г. </ref>. Това са:
* Късометражни - – [http://www.imdb.com/title/tt0000969/?ref_=fn_tt_tt_14 1909 (3 части)]
* Пълнометражни - – [http://www.imdb.com/title/tt1829708/?ref_=fn_tt_tt_19 1912], [http://www.imdb.com/title/tt0008305 1917], [http://www.imdb.com/title/tt0016112/?ref_=fn_tt_tt_16 1925 (2 части)], [http://www.imdb.com/title/tt0025509/?ref_=fn_tt_tt_10 1934], [http://www.imdb.com/title/tt0026725/?ref_=fn_tt_tt_5 1935], [http://www.imdb.com/title/tt0036162/?ref_=fn_tt_tt_11 1944 (Мексико)], [http://www.imdb.com/title/tt0036654/?ref_=fn_tt_tt_21 1944 (Египет)], [http://www.imdb.com/title/tt0039629/?ref_=fn_tt_tt_12 1948 (Италия)], [http://www.imdb.com/title/tt0042879/?ref_=fn_tt_tt_1 1950 (Япония)], [http://www.imdb.com/title/tt0044907/?ref_=fn_tt_tt_9 1952], [http://www.imdb.com/title/tt0050709/?ref_=fn_tt_tt_7 1958], [http://www.imdb.com/title/tt0084340/?ref_=fn_tt_tt_8 1982], 1985 (Франция), [http://www.imdb.com/title/tt0113828/?ref_=fn_tt_tt_4 1995], [http://www.imdb.com/title/tt0119683/?ref_=fn_tt_tt_2 1998], [http://www.imdb.com/title/tt1707386/?ref_=fn_tt_tt_1 2012 (по мюзикъла)]
* телевизионни сериали - – [http://www.imdb.com/title/tt0224922/?ref_=fn_tt_tt_15 1967], [http://www.imdb.com/title/tt0068959/?ref_=fn_tt_tt_13 1972], [http://www.imdb.com/title/tt0077936/?ref_=fn_tt_tt_6 1978], [http://www.imdb.com/title/tt0471815/?ref_=fn_tt_tt_18 1998], [http://www.imdb.com/title/tt0230534/?ref_=fn_tt_tt_3 2000]
* осъвременени адаптации - – [http://www.imdb.com/title/tt0042879/?ref_=fn_tt_tt_1 Re mizeraburu: kami to akuma] (Япония, 1950 г.), действието са развива в периода [[Мейджи]].
 
'''„Парижката Света Богородица“''' е включен в IMDB с 18 адаптации, като най-старата е от 1923 г., а последната е от 2007 г.<ref>[http://www.imdb.com/find?q=The%20Hunchback%20of%20Notre%20Dame&s=tt&exact=true&ref_=fn_tt_ex Списък на филмите със заглавие ''The Hunchback of Notre Dame'' в IMDB] към 10 ян. 2013 г.</ref>.
* Късометражни - – [http://www.imdb.com/title/tt1195751/?ref_=fn_tt_tt_14 1923]
* Пълнометражни - – [http://www.imdb.com/title/tt0241776/?ref_=fn_tt_tt_11 1911], [http://www.imdb.com/title/tt0311090/?ref_=fn_tt_tt_13 1922], [http://www.imdb.com/title/tt0014142/?ref_=fn_tt_tt_5 1923], [http://www.imdb.com/title/tt0031455/?ref_=fn_tt_tt_2 1939], [http://www.imdb.com/title/tt0050781/?ref_=fn_tt_tt_3 1956],
* телевизионни филми - – [http://www.imdb.com/title/tt0246689/?ref_=fn_tt_tt_10 1976], [http://www.imdb.com/title/tt0084100/?ref_=fn_tt_tt_4 1982], [http://www.imdb.com/title/tt0119329/?ref_=fn_tt_tt_6 1997]
* телевизионни сериали -[http://www.imdb.com/title/tt0498738/?ref_=fn_tt_tt_12 1966]
 
'''„Човекът, който се смее“''' - – [http://www.imdb.com/title/tt0019130/?ref_=fn_tt_tt_2 ''The Man Who Laughs'' (1928)], http://www.imdb.com/title/tt0060664/?ref_=fn_tt_tt_3 ''L’Uomo che ride'' (1966)], [http://www.imdb.com/title/tt1946289/?ref_=fn_tt_tt_1 ''L'Homme Qui Rit'' (2012)]
 
'''„Морски труженици“''' - – [http://www.imdb.com/title/tt0046286/?ref_=fn_tt_tt_2 Sea Devils (1953)]
 
'''„Мария Тюдор”Тюдор“''' - – [http://www.imdb.com/title/tt0433595/?ref_=fn_al_tt_3 1917], [http://www.imdb.com/title/tt0325792/?ref_=fn_al_tt_2 1966], [http://www.imdb.com/title/tt0988684/?ref_=fn_al_tt_1 Die Liebe und die Königin (1976)]
 
'''„Рюи Блас”Блас“''' - – [http://www.imdb.com/title/tt0001026/?ref_=fn_al_tt_3 1909], [http://www.imdb.com/title/tt1065496/?ref_=fn_al_tt_5 1912], [http://www.imdb.com/title/tt0039792/?ref_=fn_al_tt_2 1948], [http://www.imdb.com/title/tt0314597/?ref_=fn_al_tt_4 1972], [http://www.imdb.com/title/tt0338401/?ref_=fn_al_tt_1 2002]
 
=== Музикални произведения ===
 
'''Мюзикли'''
* ''Клетниците'' - – мюзикъл от [[Клод-Мишел Шьонберг]] (1980 г.)
* ''Парижката Света Богородица'' - – мюзикъл от [[Люк Пламондон]] (1999 г.)
 
'''Опери'''
* ''Марион Делорм'' от [[Амилкаре Пончиели]]
* ''[[Ернани]]'' от [[Джузепе Верди]] (1844 г.)
* ''[[Риголето]]'' от [[Джузепе Верди]] (1851 г.) (по „Кралят се забавлява”забавлява“)
* ''Лукреция Борджия'' от [[Гаетано Доницети]] (1833 г.)
* ''Il giuramento'' (Клетвата) от [[Саверио Меркаданте]] (1837 г.) (по „Анджело, тиран на Падуа”Падуа“)
* ''Der Improvisator'' от Ойген Д`албер (по „Анджело, тиран на Падуа”Падуа“)
* ''La Gioconda'' от [[Амилцаре Пончиели]] (по „Анджело, тиран на Падуа”Падуа“)
* ''Ruy Blas'' от [[Филипо Марчети]].
 
 
=== Анимационни филми ===
''Клетниците'' - – [http://www.imdb.com/title/tt0158001/?ref_=fn_tt_tt_20 1987], 1979 (Япония)
 
''Парижката Света Богородица'' - – [http://www.imdb.com/title/tt0116583/?ref_=fn_tt_tt_1 1996 (Дисни)], [http://www.imdb.com/title/tt0258665/?ref_=fn_tt_tt_7 1996 (Jetlag)], [http://www.imdb.com/title/tt1125865/?ref_=fn_tt_tt_9 1996 (Golden Films)], [http://www.imdb.com/title/tt0241545/?ref_=fn_tt_tt_15 1996 (Burbank)]
 
== Бележки ==
; Цитирани източници
{{дребно2|
* {{cite web | year = 2013 | url = http://literaturensviat.com/?p=59574 | title = Виктор Юго | publisher = Литературен свят | accessdate = 2013-01-10 | lang = bg}}
* {{cite web | last = Сталева | first = Лилия | year = 2013 | origyear = 1985 | url = http://chitanka.info/text/10819-za-viktor-jugo-i-kletnitsite | title = За Виктор Юго и "Клетниците"„Клетниците“ | work = Клетниците : Предговор (Народна култура, 1985) | publisher = Chitanka.info | accessdate = 2013-01-10 | lang = bg}}
* {{cite web | last = Стефанова | first = Людмила | year = 2013 | origyear = 1987 | url = http://chitanka.info/text/4282-chovekyt-i-tvoretsyt-viktor-jugo | title = Човекът и творецът Виктор Юго | work = Парижката Света Богородица : Предговор (Народна култура, 1987) | publisher = Chitanka.info | accessdate = 2013-01-10 | lang = bg}}
* {{cite web | last = Cars | first = Jean des | year = 2005 | url = http://www.asmp.fr/travaux/communications/2005/cars.htm | title = Les historiens et la legende noire du Second Empire | work = asmp.fr | publisher = Académie des Sciences Morales et Politiques | accessdate = 2013-01-10 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Constant de Tours | first = Constant Chmielenski | year = 1902 | title = Le siècle de Victor Hugo raconté par son oeuvre | publisher = Société française d'Éditions d'art | lang = fr}}
* {{cite web | publisher = CulturesFrance | url = http://www.culturesfrance.com/adpf-publi/folio/hugo_contemporain/15.html | title = Victor Hugo et ses contemporains / Hugo / Nodier | accessdate = 2010-02-26 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Lahlou | first = Raphaël | year = 2009 | title = Le coup d'Etat du 2 décembre 1851 | publisher = Bernard Giovanangeli Editeur | isbn = 9782758700326 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Melka | first = Pascal | year = 2008 | title = Victor Hugo: un combat pour les opprimés : étude de son évolution politique | publisher = La Compagnie Litteraire | isbn = 9782876831940 | lang = fr}}
* {{cite web | last = Oliviéri | first = Laurence | year = 2013 | origyear = 1987 | url = http://groupugo.div.jussieu.fr/Groupugo/87-05olivieri.htm | title = La réception dans la presse de Histoire d'un | work = groupugo.div.jussieu.fr | publisher = Groupe Hugo | accessdate = 2013-01-10 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Poyet | first = Thierry | year = 2001 | title = Les Châtiments de Victor Hugo | publisher = Eurédit | isbn = 9782845640412 | lang = fr}}
* {{cite book | last = Rosa | first = Annette | year = 1985 | title = Victor Hugo, l'éclat d'un siècle | publisher = Éditions Messidor | url = http://groupugo.div.jussieu.fr/Groupugo/Textes_et_documents/Eclat_d%27un_si%C3%A8cle27un_siècle.htm | lang = fr}}
* {{cite book | last = Stein | first = Marieke | title = Victor Hugo | lang = fr}}
* {{cite book | last = Tulard | first = Jean | year = 2006 | title = Peut-on faire confiance aux historiens? | publisher = Académie des Sciences Morales et Politiques | isbn = 9782130556688 | lang = fr}}
}}