Побит камък (област Разград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 18:
== История ==
Село Побит камък, Община Разград носи името си от високия скален монолит, намиращ се в центъра на селото.
Материал: камък
Размер: дълж. 24,4 см; шир. 14-18 см; деб. 3,9 см
Местонамиране: Побит камък, Разградско
Исторически музей - Разград, инв. № 1194 a, b
Датировка: 16-14 в. пр. Хр.
Калъпи за изливане на парадно и ритуално въоръжение.
Открити случайно, те са датирани най-общо в Късната бронзова епоха (16-14 в. пр. Хр.). Матриците дават почти пълна представа за начина на отливане на различни типове бронзови изделия: брадви, мечове и върхове на скиптри.
Скиптрите, отливани с намерените край Разград калъпи, са украсени с канелюри, които към петата образуват ''рибена опашка''. Върховете им са спирално извити. Тези скиптри, които се различават съществено от по-късните символични брадви и брадви-амулети, са имали значението на атрибути на религиозна и политическа власт.
В своето изследване върху Вълчетрънското съкровище И. Венедиков прави връзка между украсата на скиптрите и на дръжките на кантароса и на киатосите, между калъпите за отливане на върхове и дръжките на дисковете от сервиза. Основно внимание е обърнато на калъпа за отливане на връх с луковична форма, аналогична на тази на дръжките на дисковете от Вълчетрънския сервиз.
Скиптри, вероятно отливани с калъпи, подобни на тези от Разград, са откривани и на север от р. Дунав - в Драйна де Жос, Румъния.
'''Литература:'''
Черних Е. Н. 1978. Горное дело и металлуртия в древнейшей Болгарии. София: 254
Venedikov Iv. 1987. '''The Vulchitrun Treasure.''' Sofia: 68-74
Бонев А. 1988. '''Тракия и Егейският свят през втората половина на ІІ хилядолетие пр. н. е.''' (= Разкопки и проучвания, ХХ). София: 69
Фол В. 1993. '''Скалата, конят, огънят. '''София: 80
Бонев А. 2003. '''Ранна Тракия: формиране на тракийската култура - краят на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр.''' (= Разкопки и проучвания, ХХХІ). София: 73-75
Около 1890г. камъкът е разрушен за строителен материал. Остават основите му с диаметър около 1.50 м. През 1976 г. по инициатива на кметството паметникът е възстановен в предишната си форма и височина над 5 м, известен като Побит камък и днес е символ на селото.
Жителите на Побит камък са потомци на балканджии от Габровско. От поколение на поколение се предават легендите за бунтовници, спомените за четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов (Таньо Войвода), които са минали покрай селото. Сред борова и дъбова гора е паметникът, отбелязващ мястото, където на 3 май 1867 г. е отседнала четата на Панайот Хитов със знаменосец - Апостолът на свободата Васил Левски.
| |||