Ернан Кортес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Deletion of wrong links to the painter Diego Velásquez - should link to the conquistador Diego Velázquez de Cuéllar instead, but there is no such entry in Bulgarian yet.
Ред 70:
При пристигането си в [[Санто Доминго]], столицата на [[Испаньола]], през 1504 година осемнадесетгодишният Кортес се регистрира като гражданин, което му дава право на парцел за строеж и поземлен участък. Малко по-късно [[Николас де Овандо]], все още губернатор на колонията, му дава [[репартименто]], група индианци, задължени да обработват земята му, и го назначава за нотариус на градчето [[Асуа де Компостела]]. През следващите пет години Овандо продължава да съдейства на Кортес да се утвърди в колонията. През 1506 година Кортес взима ръководно участие в завоюването на части от [[Испаньола]] и [[Куба]] и получава обширни земи и индиански [[Робство|роби]].
 
На двадесет и четири години той взема участие, под командването на [[Диего Веласкес]] де Куеляр, в завладяването на [[Куба]]. Отличава се в няколко битки, но после се присъединява към привържениците на новия губернатор и е хвърлен в затвора. Успява да избяга, залавят го, след което избягва отново — накрая се помирява с губернатора. Започва работа в един чифлик, пръв въвежда в [[Куба]] отглеждането на докаран от Европа едър рогат добитък, експлоатира златни залежи и натрупва приличната сума от 2000 до 3000 кастеланос. Епископът [[Бартоломео де Лас Касас|Де Лас Касас]], един от малкото приятели на индианците в Новия свят, отбелязва по този повод „Бог, който единствено знае колко индианци трябваше да заплатят с живота си за тази сума, ще му поиска сметка за нея!“
 
След като вече може да финансира набавянето на всякакво въоръжение, Кортес получава поста главнокомандващ на военния флот. Когато обаче той със своя флот, в който е вложил своето и на приятелите си състояние, се намира вече в [[Тринидад]], [[Диего Веласкес]] внезапно се обръща срещу него и опитва да го арестува. Изпълнението на заповедта е щяло да предизвика бунт сред цялата войска и Кортес безнаказано потегля с девет кораба — най-големият има водоизместимост 100 тона — на път за своето най-забележително приключение.
 
Под своето знаме от кадифе, обшито със злато с извезан червен кръст и латинския девиз ''„Приятели да вървим след кръста и под този знак ако сме вярващи, ще победим!“'', Кортес произнася пред войската си реч, чийто текст е запазен и завършва така: ''„Вие сте малко на брой, но силни с вашата решимост и ако тя не се разколебае, не се съмнявайте, че Всемогъщият, който никога не е изоставял испанец в борбата му с езичниците, ще закриля и вас, дори да ви обкръжат пълчища врагове, защото вашето дело е справедливо дело и вие ще се сражавате под знамето на кръста. Прочее напред с бодър дух и вяра, доведете до славен край делото, което започва така обещаващо!“'' („Богове, гробници и учени“ К. В. Керам)
Ред 92:
Испанците се настаняват в огромни, невиждани дотогава в западния свят здания. Обикаляйки помещенията, те намират заключена врата, която по за повед на Кортес разбиват и зад нея намират тайно помещение затрупано със скъпоценни камъни и злато. Много скоро малобройният испански отряд установява, че е затворен и обкръжен от врагове в огромния град и Кортес решава да заловят Монтесума и да го използват като заложник. Известието от Веракрус за индианско нападение над гарнизона на града дава на испанците повод за активни действия. Кортес с петима офицери се явява в двореца на Монтесума и го убеждава да се премести в сградата, където са настанени испанците. След това Кортес иска от върховния вожд да залови индианските военачалници участвали в сражението при Веракрус и да ги изгори на клада. Междувременно испанците пленяват Монтесума и го оковават. От името на Монтесума Кортес започва самоволно да се разпорежда в цялата страна. Той заставя ацтекските вождове да дадат клетва пред испанското знаме, а след това иска от тях, и от техните васали да плащат данък в злато. Купчината злато и скъпоценни камъни на Монтесума е толкова голяма, че за неговото преброяване и описване отиват три дни. Всичкото злато и претопено на кюлчета и натрупано на три еднакви купчини — една за краля, втората за Кортес и третата за войниците.
 
Тревогата на завоевателите започва да се усилва, когато до тях достига вестта за пристигането във [[Веракрус]] на ескадрата на [[Панфило Нарваес]] (18 кораба и 1500 войници), изпратена от [[Диего Веласкес]] де Куеляр с цел да залови „жив или мъртъв“ Кортес и неговите войници. Пред лицето на общата опасност раздорите, възникнали по време на дележа на богатствата стихват. Кортес оставя в столицата най-ненадеждните хора, като им поръчва охраната на Монтесума и тръгва към [[Веракрус]]. Той разполага само с 260 войници и 200 индианци, но все пак решава да нападне на тройно по-силния испански отряд на Нарваес. Напред, за преговори, той изпраща няколко офицери, окичени със златни накити, за да покаже как живеят неговите хора. По този начин Кортес внася разкол във войската на противника, а след това неочаквано ги атакува. Хората на Нарваес се сражават неохотно и на тълпи се присъединяват на страната на Кортес. Нарваес е пленен и окован, а неговите офицери са подкупени от Кортес и войниците се предават. На някои от корабите на Нарваес са свалени всички платна, за да не може никой да съобщи на Веласкес за разгрома на неговата експедиция. Останалите кораби под командването на надеждни капитани са отправени на север за изследване на мексиканското крайбрежие. След няколко дни Кортес заповядва да се върне на предишните врагове всичкото им оръжие, коне и ценни вещи, отнети от тях, и ги предразполага към себе си с подаръци и обещания.
 
=== Въстание в Теночтитлан и разгром на испанците 1520 ===