Уикипедия

Бекстрийт Бойс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
| националност = [[Орландо]], [[Флорида]], [[САЩ]]
| период_на_активност = 1993-настояще
| стил = [[Поппоп]], [[Денсденс-поп]], [[R&B]]
| състав = [[Ей Джей Маклийн]]</br>[[Хауи Дъроу]]</br>[[Ник Картър]]</br>[[Кевин Ричардсън (певец)|Кевин Ричардсън]]</br>[[Брайън Литръл]]
| бивши_членове =
Ред 12:
}}
 
'''Бекстрийт Бойс''' (на английски {{lang-en|Backstreet Boys}}) са американска [[поп]] група, основана през [[1993]] година. Тя се радва на огромен успех в края на 90-те години и началото на новия век, като получава няколко номинации и награди „[[Грами]]“. Бекстрийт Бойс са включвани 12 пъти в Американските Топ 40 хита на [[Billboard Hot 100]], 16 пъти в Top 10 hits на [[Великобритания]] и печелят многобройни награди. Момчетата продават над 100 милиона албума по цял свят и това ги прави най-продаваната мъжка група на всички времена. След завръщането си на сцената през 2005 те опитват нов стил музика само с живи инструменти. Към ноември 2006 членове на групата са Ник Картър, Хауи Дъроу, Брайън Литръл и Ей Джей Маклийн. Кевин Ричардсън, най-възрастният от групата я напусна на 23 юни 2006 година. Причината за напускането му е неговото желание да преследва други свои интереси. Нещо, което не можел докато е част от групата. Останалите от групата му пожелават много успех за в бъдеще и споделят, че нямат планове да го заменят с друг. Нещо повече — – вратата за него винаги ще е отворена. След 6 години отсъствие от групата Ричардсън се завръща в групата през 2012.
 
== История на групата ==
Ред 18:
Мениджърът на Бекстрийт Бойс Люис Пърлман е вдъхновен от успеха на ''New Kids on the Block''. След серия от прослушвания през 1992 и 1993 година той избира Ник Картър (на 12, най-младият член), Хауи Дъроу, 19, и Ей Джей Маклийн на 14. Кевин Ричардсън, 21, се присъединява към останалите през март 1993 година. Групата придобива окончателния си вид на 20 април 1993 г, когато Брайън Литръл, братовчед на Кевин, е избран след прослушване по телефона. Първият концерт на „Бекстрийт Бойс“ е на 8 май 1993 година пред 3 000 тийнейджъри при СийУърлд в Орландо, [[Флорида]]. По-късно Пърлман им урежда ангажименти в начални училища и търговски центрове.
 
След като възможността да се споразумеят с ''Mercury Records'' пропада, групата е забелязана в Клийвланд, Охайо от Jive Records през февруари 1994 година. През юни Бекстрийт Бойс записват първия си сингъл — – градска поп песен, написана и продуцирана от Дениз Поп и Макс Мартин, наречена „We've Got It Goin' On“. Песента достига едва 69-то място в Billboard Charts в [[Съединени американски щати|САЩ]], но се продава добре в [[Европа]], а по-късно печели на групата тяхната първа награда „Грами“ за „Златен хит“. През лятото на 1996 г. излиза първият албум на групата в Европа и Канада. Той има златни седмици в Европа. Jive и Пърлман продължават да ангажират групата в следващите две години, като понякога ги пращат на турнета за цели пет месеца.
 
Европейската популярност на групата расте и през [[1996]] г. Бакстийт Бойс са избрани за чуждестранна група №1 от телевизионните зрители в [[Германия]]. Песента им „I'll Never Break Your Heart“ става златен хит там и хит №1 в [[Австралия]]. Групата печели първия си платинен запис в Германия и продължава с турне в [[Азия]] и [[Канада]].
Ред 25:
От [[1997]] година поп музиката излиза на преден план в САЩ с влечението към [[Спайс гърлс]]. Jive и Пърлман решават да върнат момчетата обратно в родината им след като 8,5 милиона диска са продадени по цял свят. Бекстрийт Бойс започват да записват своя втори албум, „Backstreet's Back“. Реализирайки песента „Quit Playing Games With My Heart“ през август, те едновременно издават и собствен албум в САЩ, който съдържа песни и от двата интернационални албума. Това е голям успех за тях и началото на още по-голям успех като №1 в Германия, Норвегия, Швейцария, Финландия и Австрия. Двата албума надвишават продажбата от 28 милиона копия, половината от които в Щатите. През декември 1997, групата предприема турне в над 60 града в 20 страни. През същата година Литръл подава съдебен иск срещу Луи Пърлман, в който го обвинява, че е скрил и злоупотребил с пари на групата. Делото е насрочено за 1998 година.
 
През 1998 г. Литръл претърпява сърдечна операция по време на турнето, когато са в 39-тия град, по настояване на тогавашната му приятелка и настояща съпруга — – Лийан Уолъс. Операцията била вече отлагана. Скоро след това Бекстрийт бойс отказват участие в [[Минесота]], след като сестрата на Хауи умира от [[лупус]]. През октомври [[1998]] година групата приема ключовете за града от кмета на [[Орландо]] в чест на концерта им през март.
 
На [[17 февруари]] [[1999]] година, момчетата получават първата си Диамантена награда от [[RIAA]] за поръчката от 10 милиона копия на техния албум. По това време те са намерили нов мениджър в лицето на „The Firm“, известна с това, че е била мениджър и на други групи като [[Лимп Бизкит]] и [[Корн]]. Същевременно момчетата съдят Пърлман няколко пъти.
 
== Дискография ==
=== Студийни албуми ===
* [[Backstreet Boys (албум)|Backstreet Boys]] (1996)
* [[Backstreet's Back]] (1997)
Ред 41:
* [[In a World Like This]] (2013)
 
=== Компилации ===
* [[The Hits: Chapter One]] (2001)
* [[Playlist: The Very Best of Backstreet Boys]] (2010)
Ред 47:
* [[The Essential Backstreet Boys]] (2013)
 
=== Live албуми ===
* [[A Night Out with the Backstreet Boys]] (1998)
* [[For the Fans]] (2000)
 
=== Сингли ===
* We've Got It Goin' On (1995)
* I'll Never Break Your Heart (1995)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бекстрийт_Бойс“.