Мустафа Байрактар: Разлика между версии

 

== Биография ==

Известен още като ''Байрактар паша''. Произлиза от бедно семейство, постъпва в армията и бързо израства в йерархията, благодарение на смелостта и късмета си. Бил е паша на град [[Русе]], а после и [[валия]] на [[Силистренски еялет|Силистренския еялет]]. Опитва се да върне на трона чичо му сваленият от [[еничари]]те султан [[Селим III]], като влиза със своята войска в [[Цариград]] през [[1806]] г. На 28 юли 1808 по инициатива на Байрактар паша за султан е провъзгласен [[Махмуд II]], а самият той става негов велик везир. Като такъв се опитва да унищожи напълно непокорните еничари, но при последвалото [[въстание]] на 15 ноември 1808г., оглавено от тях е изгорен жив в подпаления си дворец.Това въстание остава известно в историята като [["Втора константинополска революция"]].

Причините за неуспеха на цялата кампания на Байрактар паша са били през годините предмет на множество историографски изследвания.Вера Мутафчиева, в книгата си "Кърджалийско време" застъпва теорията, че самата същност на аянския институт води заговорниците към провал. Аянлъкът е децентрализирана система. Тя се опира на местни водачи, много силни по места, но неспособни на мащабни военни действия в единен фронт, тъй като сред тях няма ясно изразен лидер и по идея не са склонни на подчинение. Освен това разногласията и дори въоръжените конфликти между тях имат дълга история назад в миналото. Така и планираната "аянска федерация" се проваля бързо след формирането си, условно свързвано със "Съюзния договор" между аяните,подписан през 1808 г. в Цариград. Този договор обаче не постига нищо друго, освен да легитимира аяните като победители във вече над 30-годишната борба с централната власт в Империята.Постигнали целите си, аяните отказват да презимуват с дружините си в околностите на Цариград и се завръщат по родните си места заедно, изоставяйки Байрактар сам.Той дори се лишава от собствената си дружина, защото междувременно в Русе, възползвайки се от отсъствието му, Идрис Молла Йълъкоглу, бившият силистренски аян, прогонен от самия Байрактар, вдига бунт.Така съдбата на Байрактар скоро е предрешена, без "Съюзният договор" да влезе изобщо в сила, а поставеният за султан Махмуд II, виждайки тежките разногласия сред аянството, вече без страх повежда политика по окончателното му ликвидиране.