Перфокарта: Разлика между версии

'''Перфокартата''' (или „карта на Холерит“) е [[носител на информация]], предназначена да се използва от автоматични машини за обработване на данни. Направена от твърд картон, перфокартата съхранява информация чрез наличието или отсъствието на отвори на предварително определени места на картата. При първото поколение [[Компютър|компютри]] перфокартите са били основните средства за подаване на данни и инструкции в машината. Били са важна част от периферията, особено за въвеждане на данни, до късно през [[1970-те]] г., но отдавна са излезли от употреба, с изключение на няколко все още работещи стари системи и някои специализирани приложения.

[[FileImage:Hollerith card.jpg|right|thumb|300px|Карта, използвана да въвежда програми и данни в [[мейнфреймМейнфрейм]] компютрите на IBM през 1970-те г.]]

Перфокартата се е появила много преди [[Компютър|компютрите]]. Още през [[1725]]  г. [[Базил Бушон]] използва кръг от перфорирана хартия в тъкачна машина, за да определи десена на плата. През [[1726]]  г. неговият съратник [[Жан-Батист Фалкон]] подобрява тази системата, като въвежда перфорирани хартиени карти, прикрепени една за друга, като по този начин улеснява бързата промяна на програмата. Станът на Бушон-Фалкон е полу-автоматичен и налага ръчно зареждане на програмата. [[Жозеф Жакард]] на свой ред използва перфокарти през [[1801]]  г., за да контролира своите по-автоматични „[[Стан на Жакард|Становестанове на Жакард]]“, които стават изключително успешни.

Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в примитивните[[Сметачна сметачнимашина|сметачните машини]] от началото на [[19-ти век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в механичните табулиращи машини (mechanical tabulating machines) през [[1890]] от [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]], била парче картон с размери 90 на 215 милиметра, и с кръгли дупки. Със същите размери като [[доларовата банкнота]] от същото време, така че шкафовете направени за съхранение на пари можели да се използват и за съхранение на тези картиперфокарти. ПредиОтначало това различниразличните системи са използвалиизползват перфокарти съсс специфиченразличен дизайн. Около 1928 перфокартите и използващите ги машини се „стандартизирали“.стандартизират Тогавадо перфокартите започнали да се правят със стандартниточни размери, точно: 7 3/8 [[инч]]а на 3 1/4 инча (187,.325 на 82,.55 [[милиметър|mmмм]]), според слуховете също като на банкнотите с голям формат, използвани в САЩ до 1929, но някои източници характеризират това твърдение като [[легенда|мит]]. Перфокартните машини са няколко вида – за четене, за сумиране (табулатор) и за сортиране. Перфокартните електро-механични машини са известни и под името сметачно-аналитични или статистически машини, но най-разпространеното им наименование е табулаторни машини<ref>{{cite book |title= Джон Атанасов |last=Бончев |first= Николай|year= 1990|publisher= [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство „Климент Охридски“]]|location=София |pages= 82}}</ref>.

== Как функционира ==

Всъщност е много просто: На парче картон на определени позиции или има дупка или няма. Всяка<!-- позицияThe представляваrectangular единbits of paper punched out are called [[битchad (информатикаcomputer)|chads]]. --> Всяка позиция представлява един [[бит]] от [[двоична система|двоичната система]]. Всяка колона от картата съдържа множество такива позиции (повече от един бит).

Форматът на IBMИБМ, който става стандартени стандарт, съдържа 80 колони,колонни всяка сот по 12 позиции всяка, даващи възможност за кодиране напредставляващи 80 [[знак]]азнака. В началото се кодират само цифри – с по една дупка вна колона в съответната позиция (цифра[0 – 9]). След това е въведено и кодиране за главните букви и специалнитеспециални знаци. Например колонаКолона с 2 дупки (една в зона [12,11,0] + еднацифра цифра[1 – 9]) представлява буква, а с 3 дупки (една в зона [12,11,0] + една цифра [1 – 7] + 8) – специален знак. Въвеждането на [[EBCDIC]] през [[1964]] позволява колони с до 6 броя дупки (в зони [12,11,0,8,9] + цифра [1 – 7]). Перфокартите са дълги 7 и 3/8 инча дълги, високи 3 и 1/4 инча високи и дебели 0,007 инча дебели, като горният десен ъгъл е отрязан под ъгълкосо <ref>Condensed Computer Encyclopedia, 1969, pages 401 – 403</ref>.

Данните се въвеждат на машина наречена '''[[перфоратор]],''' приличаща на голяма и шумна [[пишеща машина]]. Често текстът се отпечатва в горната част на картата, което позволява и на хората да го четат. Това става на машина, наречена '''преводач''' ('''interpreter'''). По-новите модели перфоратори могат също да го правят. Данни от повече знаци, например думи или по-големи числаномера, се набират в съседни колони наречени '''полета'''. За приложения, изискващи точност, практиката е не един, а двама оператора да въвеждат данните, като вторият използва ('''верификатор''') вместо ('''перфоратор'''). Проверените карти се маркират със закръглен прорез от десния край. Тези, които не преминават проверката, се заменят от оператора. По онова време има голямо търсене на оператори, предимно жени, които да работят на пълен работен ден на перфоратор и верификатор.

Въведено е специално електро-механично оборудване ({{lang-en|наречено [[unit record equipment}}]]) за перфориране, сортиране, табулиранеброене (сумиране) и отпечатване на карти. Тези машини позволяват изпълнението на сложни задачи по обработката на данни много преди компютрите да бъдат изобретени компютрите. Четците на карти използват за детектиране на кои позиции на картата има дупка електрически (от типа метална '''четка''') или (по-късно) оптически [[сензор]]исензори за детектиране на кои позиции на картата има дупка. Те имат високоскоростни механични подавачи, за да могат да обработят около хиляда карти за една минута. Обработката се извършва от електро-механични броячи и [[реле]]тарелета. Тези машини биват програмирани чрез „patch“ панели.

== Други формати ==

По различно време били изпробвани и други схеми на [[двоичен код|кодиране]]иране, големина на картата и тип на дупката. Например картите „Mark sense“ имали напечатани овали, така че хората да могат да ги задраскват с молив. След това прецизни перфоратори регистрирали отметките и пробивали съответната информация върху картата. Имало също и „иглени“ карти – при тях дупките били предварително перфорирани, за да се улесни ръчното им продупчване, дупка по дупка, с помощта на устройство, наподобяващо тъпа игла и напръстник, поставен от другата страна. В началото на 70-те, IBM въвела нов, по-малък картов формат с кръгла дупка и 96 колони с въвеждането на компютъра IBM System 3.

Използването на перфокарти намаляло в средата и към края на 70-те с появяването на приемливи като цена [[твърд диск|дискови запаметяващи устройства]] и интерактивни [[компютърнакомпютърен конзолатерминал|терминали]]. Те вече давали възможност на потребителите директно да пишат и редактират командите и да работят с компютъра без да се налага междинната стъпка по перфорирането. Въпреки това перфокартите са оставили своята следа например при някои конвенции и файлови формати като например ширината на текста на терминалите от 80 колони. Много програми все още работят при тази конвенция, макар че и това отшумява с навлизането на [[GUIграфичен интерефейс|графичния интерфейс]] с [[шрифт]]овешрифтове с променлива ширина.