Зелениково (област Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
Село Зелениково е разположено в южните склонове на най-високата част от [[Източна (Сърнена) Средна гора|Сърнена Средна гора]]. Има планински и равнинен терен. Уникалната комбинация от климат, почви и географско положение обуславят развитието му като център на розодобивната и розопреработвателната промишленост. През последните 50 години се създадоха много нови розови насаждения, тъй като розовото масло, което се произвежда в района, е с изключително високо качество.
 
Землището на с. Зелениково от север и изток е оградено от хребета на Източна Средна гора, обърнато е на югозапад и от тази страна е обградено от поредица от хълмове (наподобяващи пловдивските тепета): Мазилка, Сакартепе, Кючюка, Малтепе, Гьолтепе, Аитепе, Баяма и Тазлъка. Наклонът е около 12 градуса, което увеличава силата на слънцегреенето и заедно с преградата на Средна гора пред североизточните ветрове, създава прекрасни условия за отглеждането на овошки, лозя, рози, лавандула и други слънцелюбиви земеделски растения. Полето на селото в най-ниската си част на границата с гр. [[Брезово]] е с височина 240 м. над морското равнище, а в най- високата си част на границата със с. [[Бабек (село)|Бабек]] и с. [[Розовец]] е с височина 347 м. над морското равнище. Планинската част на землищеттоземлището на селото е по-висока. Селото е разположено с дължина 2 – 3 километра по протежение на река Розовска (бивша Гюл дере) западно от реката. Източният ѝ бряг е висок и стръмен и непосредствено от него започват възвишенията на Средна гора. На този бряг има построени само 5 – 6 къщи, наричани Чирпан махала. В миналото коритото на реката беше широко 100 – 200 метра, но водата го изпълваше цялото само при поройни дъждове, когато прииждаше 1 – 1,5 метра висока първа вълна, влачейки подринати и отскубнати черници, върби и тополи, големи камъни и удавени домашни животни. През другото време течеше в изкопани вътре в общото корито корита и лятно време даже се губеше на места, извирайки от пясъка няколкостотин метра по-надолу. В момента един от ръкавите на реката е преграден в голям язовир в с. Розовец и широкото ѝ 100 – 200 метра корито се е превърнало в непроходим мочурак, обрасъл с непроходими върби, тополи, акация, къпини, шипки, бъзуняк, коприва, сас и други водолюбиви растения, а водата се движи в малка вада, пресичана на няколко места в землището на селото от полски пътища. В горния край на селото е изграден солиден мост, по който преминава асфалтирано отклонение от основното шосе (Пловдив-Зелениково-Розовец-Турия-Шипченски проход) за с. [[Чехларе]]. Землището на с. Зелениково граничи със землищата на: от изток – с. Чехларе и с. Колю Мариново; от юг – гр. Брезово; от запад – с. Дрангово и с. Златосел; от север – с. Бабек и с. Розовец.
 
[[Файл:Pametnik Zelenikovo.JPG|мини|280п|Паметник на загиналите във войните в село Зелениково]]