Еничарска музика

Еничарската музика (Шаблон:Lang-ota) е военната музика на еничарски корпус. Организирана в еничарски оркестър, носещ името мехтерхане.

Еничарският оркестър - миниатюра от 1720 г.

Файл:Turkisch-day-in-Berlin.jpg

Еничарският оркестър под портата на света.

Еничарите са сред първите, които разполагат с военна музика. Оркестърът им включвал следните музикални инструменти: барабан, 2 малки барабана, 2 чинела, 7 медни тръби и 5 кларинета шалюмо. Тези музикални инструменти се конфигурирали в различни комбинации според случая, като към тях често се добавяли обой и средни и високи кларнети - чакан и клерон.

Еничарската музика навлиза в Европа по време на т.нар. голяма турска война, но повсеместното ѝ проникването и става през целия 18 век. В известен смисъл тя става част от европейската не само музикална култура. Класически музикални композитори като Глук, Моцарт, Хайдн и Бетовен вплитат еничарския стил в свои композиции.

След ликвидирането на еничарския корпус и музикалните му традиции са в упадък и в средата и края на XIX в. жанрът е в забрава, както и самата Османска империя.

След края на ВСВ, Истанбулският военен музей се опитва да съживи тази музикална традицията и на 29 май 1953 г. при честването на 500-годишнината от превземането на Константинопол тя е възстановена, донякъде и в съвременните турски въоръжени сили. Еничарският оркестър към военния музей в Истанбул дава редовни представления.