Производство на компютри в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Demar-stil (беседа | приноси) |
|||
Ред 137:
Поради значителната изостаналост на страните от социалистическия лагер в областта на високите технологии единственият начин за успешно производство е купуване на лиценз. Купуването на лицензи е контролирано от COCOM. Първоначално се купуват лицензи – според [[Йордан Младенов]] през 60-те години са сключени лицензни договори за радиочасти, кондензатори, металослойни резистори {{hrf|Димитрова|2008|120}}, по лиценз на Сименс се произвеждат АТЦ (АТЦ С29 от 1929 г.). Първите български германиеви диоди и транзистори са изработени по френски лиценз, а ЗИТ-151 и първите ЗУ – по японски. Почти всички авангардни технологии и продукти произведени от западни фирми са включени в списъците на COCOM и продажба на лицензии за тях или готови изделия е забранено. Нарушаването на забраната води до икономически санкции за продавача. Пример в това отношение е Toshiba-Kongsberg скандала от 1987 г. свързан с продажба на машини за прецизно фрезоване с [[ЦПУ]] на СССР, които са използвани за производство на части за подводници. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nytimes.com/1987/06/21/weekinreview/trade-legislation-counting-ways-open-close-markets-toshiba-affair-deals-that-run.html | заглавие=Toshiba Affair: Deals That Run Silent And Deep |достъп_дата = 9февруари 2016 |фамилно_име=Sanger |първо_име=David |дата= June 21, 1987|издател= The New York Times|език= en}}</ref>
За да се преодолее ограниченията върху трансфера на технологии от западни страни наложени от COCOM през 1964 г. към [[Държавна сигурност]] е създадено Управление за научно-техническо разузнаване (УНТР), което на практика се занимава с [[промишлен шпионаж]] като тайно закупува ембаргови образци, технологии и елементи. Разузнаването използва за прикритие външнотърговските организации и задграничните им дружества, а
=== Единната Система ===
| |||