Кирил Преславски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български адмирали, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 21:
Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за [[Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година|Принц-Регент]] от [[25 Обикновено Народно събрание|XXV]] [[Обикновено Народно събрание]], заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], докато първородният син на цар Борис III, [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]], навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на [[11 септември]].
 
След тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден и осъден на смърт от т. нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].
 
Княз Кирил е разстрелян от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му, заедно с другите осъдени на смърт от т. нар. Народен съд, е захвърлено в обща яма, образувана от бомба, паднала по време на [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]]. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. няма никакъв паметен знак, който да напомня за тях. През същата година в Софийските централни гробища е поставен паметник в тяхна памет.