Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
снтимка
Ред 34:
 
В 1887 и 1891 година предприема пътувания из [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, публикува стихотворения, превежда от гръцки и френски език.<ref>А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995</ref><ref>Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855 – 1922). Пазарджик, 1998</ref>
[[Файл:Macedonia by Ofeikoff 1885.jpg|дясно|мини|250п|{{cite book |title=Македония въ време на хилядагодишнината на Св. Методия |last=Офейковъ |first= |authorlink= |coauthors= |year=1885 |publisher=Печатница на Ед. Дионне |location=Пловдивъ}}]]
 
[[File:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|мини|250п|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]]
След края на Първата световна война е избран от Министерски съвет заедно с [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.36.</ref>. Умира през 1922 година.