Димитър Мишев (публицист): Разлика между версии

{{друго значение|публициста|радиоинженера|Димитър Мишев (инженер)}}

{{Личност

| още=

{{Депутат-България|4о=1|14о=1}}

==Биография==

Димитър Мишев е роден във [[Видин]] през 1854 г. Началното си образование получава във Видин, а след това с помощта на [[екзарх]] [[Антим I]] следва в [[Априловска гимназия|Габровската гимназия]], която завършва през [[1872]] година.<ref name="Училищен преглед">Табаков, Н. Димитър Мишев. -Училищен преглед, януари 1932, кн. 1, с. 208-211.</ref> В същата година учителства за малко в [[Ботевград|Орхание]] (днес Ботевград), но при избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 - 1878) се премества в [[София]], където става преводач на софийския окръжен началник.

След войната отново се връща на учителското поприще, като работи в [[Лом]] (1879 - 1880) и Видин (1880-1881). В периода 1883-1884 г. издава вестник „Свобода“. В него се поместват обществени и културни статии, а също така и преводи на [[Тургенев]] и [[Гогол]].<ref name="Училищен преглед"/> Включва се активно в политическия живот на новоосвободена България на страната на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] - избран е за народен представител в [[4 Обикновено Народно събрание|4 ОНС]] (1884-1886) и активно участва в списването на вестник „[[Търновска конституция (вестник)|Търновска конституция]]“ (1884-1888).

 

От 1890 година отново става учител&nbsp;— в Сливенската мъжка гимназия до 1894 и в Българското екзархийско училище в [[Цариград]] (1894). В Цариград е привлечен от екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф]] като секретар на Българската екзархия. На този пост Мишев остава до [[1901]] година. Пътуванията му като секретар на Екзархията из [[Македония (област)|Македония]] му позволяват да подготви фундаменталния си труд „Македония и нейното християнско население“, издаден през 1905 година в Париж под псевдонима Бранков (D.M.Brancoff. "[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]". Paris, 1905). Димитър Мишев е основен учредител на „[[Църковен вестник]]“ през 1900 година и негов пръв главен редактор до 1903 и после отново от 1907 до 1915 година.

 

От 1908 до 1911 година Мишев е депутат в [[14 Обикновено народно събрание|14 ОНС]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Участва в списването на вестниците „[[Балкански сговор]]“ и „[[Църковен архив]]“ и списанията „[[Свободно мнение]]“, „[[Пролет (1924 - 1925)|Пролет]]“ и „[[Отец Паисий (списание)|Отец Паисий]]“.

 

Димитър Мишев издава в три големи тома, като издание на [[Светия Синод]], Църковен архив, съответно през 1925, 1929 и 1931 г. Създава всебългарски съюз „Отец Паисий“ и редактира неговият орган сп. „Отец Паисий“. Ръководител е на българската секция на [[Лига за защита правата на човека и гражданина|лигата за защита правата на човека и гражданина]] на Дружеството за мир към [[Общност на нациите|Общността на народите]].<ref name="Училищен преглед"/>

 

 

==Библиография==

* „Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища“, (1890)

* „Обществена съвест“ (1908)

* „В мир и във война“ (1917)

* „Начало на българската пробуда“ (1925)

 

== Външни връзки ==