Иван Селимински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
== Биография ==
=== Ранни години ===
Д-р Иван Селимински е роден през 1799 г. в [[Сливен]] в семейството на сравнително богат търговец. Начално образование получава в сливенско училище. През 1812 г. семейството му умира от чума. На 14-годишна г.възраст заедно със свои роднини пътува до [[Ерусалим|Йерусалим]] (след години Селимински пише, в спомените си за хаджи Петър от Казанлък (помогнал на много български младежи да учат в град [[Айвалък|Кидония]]), за хаджи Дамянти Мангалоглу от Сливен и хаджи Неофит от Ямбол и осмива чрез тях хаджилъка като средство за създаване на уважение в обществото).
 
Селимински завършва гръцката гимназия в град [[Айвалък|Кидония]], [[Мала Азия]]. По това време той се формира като революционен демократ и взема дейно участие в тайните революционни организации на гръцкото освободително движение [[Филики етерия]]. По пътя от Кидония до [[Атон]] и оттам до [[Пелопонес]] той се запознава с организациите на гръцкото въоръжено въстание по островите.
Ред 87:
=== Чехия – 1000 години българска азбука ===
Селимински е оценил много високо 1000-годишнината от създаването на славянската азбука и пристигането на солунските братя [[Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] във [[Великоморавия]]. Изпратен като делегат, той е представил достойно България на тържествата във [[Велеград]], [[Чехия]]. Той също е участвал и в празника на солунските братя, който е бил отбелязван с особена тържественост в Браила.
 
Умира на '''21 август 1867 г.''' в един румънски манастир около Галац.
 
== Творения ==
Селимински не владее писмено български език. В своето завещание той отделя средства, за сметка на които съчиненията му да бъдат преведени от гръцки и обнародвани на родния му език. Многотомното издание, което се появява десетилетия след смъртта на автора, включва между другото неговите мемоари („Исторически спомен)“ и студията му „Българският църковен въпрос“, в която той се застъпва за черковно-национална независимост.
 
* Библиотека д-р Иван Селимински (превели [[Перикли Чилев]] и Е. Пажева). Т.1 – 14. София, Държавна печтница (1904 – 1931)